Трябва ли да наказваме децата?

Трябва ли да наказваме децата

Когато говорим за наказанията, неизбежно правим връзка с една друга дума – дисциплина. В повечето случаи у нас, възрастните, тя поражда не особено приятни асоциации: родители, вдигнали назидателно пръст или ръка, учители, налагащи абсолютна тишина и наказващи за най-малкото провинение, или пък характерния за много поколения подход: “Дете се целува само докато спи!” А думата дисциплина има латински корен и означава “уча”. Оттук идва и въпросът: “На какво искаме да научим децата си?”Желанието на всеки родител е детето му да формира представа за това какво е добро и какво – лошо, за нещата, които са правилни, и за тези, които са погрешни. Чрез оказването на родителски контрол на детето да се дава възможност да започне да изгражда и своя вътрешен самоконтрол. Чрез правилата, които се спазват в семейството, детето се научава да уважава и правата на другите около себе си, да зачита техните чувства и по този начин да трупа социални умения, необходими му в бъдеще като зрял човек.
Какво трябва да отчитат родителите, когато решават проблемите, свързани с дисциплинатаДайте си сметка, че детето ви е твърде малко, за да може обективно да прецени кое е допустимо като поведение и кое не, какво е опасно за него и какво – безопасно. От възрастните в семейството се очаква да поемат пълната отговорност за осигуряването на безопасна среда и да предпазват детето от попадане в проблемни ситуации. Когато детето извърши нещо, което е извън правилата, добре е родителите да му кажат как се чувстват от това: “Тъжно ми е, когато ти...” или “ Ядосваш ме, когато...”, като назовават конкретното поведение. По този начин те дават знак на детето, че не одобряват неговото поведение в момента, а не че то по принцип е лошо, непослушно и т.н. Лишаването от родителска любов и внимание, например когато родителят дълго наказва детето с тежкото си мълчание, също не е добър начин на реагиране. Лишеното от любов дете израства с ниска самооценка и самоуважение.За да бъде дисциплинирането ефективно, то трябва да е индивидуализирано и съобразено със спецификите на семейната среда. За едно дете е достатъчно да му се направи забележка с по-строг тон, но за друго ще е необходимо чисто физически да го дръпнете (преместите) от опасната за него зона вкъщи или навън. Децата имат нужда от ограничения – така те се ориентират докъде се простират техните граници. Родителите са тези, които според своята ценностна система определят какви ще са тези ограничения и правилата, свързани с тях. В голямата си част те са свързани със спазването на елементарна вежливост и етикет: “Благодаря”, “Моля”, “Ако обичаш”, да си мият ръцете, да не пипат нещата на другите и т.н. Най-важното е в семейството да се установят правила, които важат стопроцентово за всички негови членове. Те се налагат от възрастните не само с думи, но преди