Важността на сънищата

ПОДХОД КЪМ НЕСЪЗНАВАНОТО
Карл Густав Юнг
Важността на
сънищата
Човек използва изречената или написана дума, за да изрази смисъла на онова, което иска да
предаде. Неговият език е изпълнен със символи, но той често използва и знаци или образи, които не са
чисто описателни. Някои са само съкращения или поредица от инициали, като ОН, ЮНИЦЕФ,
ЮНЕСКО; други са познати търговски марки, имена на патентовани лекарства, отличителни знаци или
емблеми. Макар че сами по себе си нямат смисъл, те са придобили разбираемо значение благодарение
на обичайната употреба или осъзнато намерение. Подобни неща не са символи. Те са знаци, които само
обозначават обектите, с които са свързани. Онова, което наричаме символ, е термин, наименование или
дори картина, които, макар и познати във всекидневния живот, освен своето конвенционално и явно
значение имат и специфични съдържания. Те намекват за нещо неясно, непознато или скрито от нас.
Например много критски монументи са белязани със знака на двойна тесла. Това е предмет, който
познаваме, но не знаем неговите символни значения. Друг пример е случаят с индиеца, който след
посещение в Англия казал на приятелите си у дома, че англичаните обожествяват животните, защото в
старите църкви видял орли, лъвове и волове. Той не знаел (както и много християни), че тези животни
са символи на евангелистите и идват от видението на Иезекил, и че в това, от друга страна, има
аналогия с египетският бог на слънцето Хор и четиримата му сина. Има обекти, като колелото и кръста,
които са известни в целия свят, но при известни условия те имат и символно значение. Какво точно
символизират, е все още въпрос на противоречиви спекулации.
Една дума или един образ са символни, когато съдържат нещо повече от своето явно и
непосредствено значение. Те имат по-широк „несъзнаван" аспект, който никога не е точно дефиниран
или напълно обяснен. Нито пък можем да се надяваме, че ще го дефинираме или обясним. Когато умът
изследва символа, той стига до идеи, които са извън обсега на разума. Колелото може да насочи нашите
мисли към схващането за „божествено" слънце, но тогава разумът трябва да признае своята
некомпетентност - човек не може да