Възникване и история на психологията на развитието

Възникване и история на психологията на развитието
Възрастовата психология се е отделила от общата психология, почти едновременно с обособяването на психологията като самостоятелна наука, т. е. през 70-те и 80-те години на ХIХ век. Тя е преминала през дълъг описателен етап, когато просто са регистрирани разнообразни психо-поведенчески промени в живота на човешкия индивид. Затова до 50-те години на ХХ век тази изследователска област е била наричана възрастова психология. Доколкото масивната част от фактите са били извлечени от детството, често се е говорело просто за детска психология. И така в продължение на десетилетия психологията на човешкото развитие е била приравнявана към детската психология. Разбира се, често зад термина “детска психология” се е таяло убеждението, че формативният период на човешката психика е детството и след него тя функционира на достигнатото равнище или дори постепенно деградира. Едва от средата на ХХ век започва да се налага терминът “психология на развитието” като обозначение на една много по-широко дефинирана област на изследване на феномените на психично развитие, включващи следните проблемни кръгове:
произход и еволюционно развитие на психиката;
сравнителна психология на човека и животните;
сравнителна психология на човешкото развитие в различни култури и епохи;
индивидуално развитие на човека в целоживотна перспектива.
Схваната по такъв начин, психологията на развитието образува пределно широк предмет и се нуждае от мащабни обяснителни схеми. Така схваната психологията на развитието е в тясна връзка с общата психология, както и с биологията, културологията, историята и социологията. Всички тези области, отнесени към човека, образуват комплексната академична дисциплина човешко развитие, която се преподава на широк спектър от хуманитарни специалности в университетите на САЩ.
И така възрастовата психология възниква през последните десетилетия на ХIХ век. За това повлияли редица фактори и благоприятни обстоятелства.
На първо място през втората половина на ХIХ век се променил статутът на детето и детството в европейските страни и Северна Америка. Започвал да се утвърждава нов образ на детето. На детето все по-рядко се гледало като на малък възрастен и като на работна сила. Започнал да се налага възгледът, че детството е уникална възраст, през която то формира възможностите си за добро и за лошо. В детския опит започнали да виждат ключ за разбиране на вътрешния свят на възрастните. Повишеното благосъстояние на европейците довели до по-либерален подход към отглеждането на младите поколения. Родителите все по-често изхождали от убеждението, че техните наследници имат право на