Знакови системи в образователната комуникация

2. Знакови системи в образователната комуникация

В съвременните условия образователната комуникация е съставна част и конкретна форма на масовата комуникация. Образователният информационен поток се формира с използването на разнообразни източници и средства за информация, които чрез различни медии изграждат образователната среда.
В полето на масовата комуникация се открояват четири основни фактора:
 Комуникаторът – този, който формира и изпраща съобщенията;
 Съобщението – това, което се предава в комуникационния канал посредством нещо;
 Медията – апаратурата-посредник с преди всичко технически, а след това и социологически и психологически характер;
 Реципиентът – комуникационният партньор, който приема съобщенията (Г. Малецке, 1994).
Взаимодействията между четирите фактора на масовата комуникация са сложни и многоаспектни. Комуникаторът не само генерира множество съобщения (на основата на избрана стратегия), но и влияе на реципиента в избора му от предлаганото множество. Медията, от своя страна, не е само пасивен проводника на съдържанието на съобщенията и намеренията на комуникатора – в зависимост от използваните изразни средства и технологическите възможности тя влияе, в някои случаи много съществено на реципиента. Връзката комуникатор – реципиент не винаги е еднопосочна – съвременните комуникационни технологии осигуряват известни възможности за интерактивност в масовата комуникация (намеса на реципиента в комуникационния процес).
Въздействията върху реципиента са многопосочни – върху поведението и психиката, културното развитие и образованието.
Тук вниманието ни се насочва преди всичко към съобщението. Всяко съобщение е единство на съдържание и форма. Съдържанието включва определено количество информация, което чрез система от знаци придобива достъпна за рецепиента форма. Стремежът на комуникатора е да постигне оптимално единство и съотношение между информационното съдържание и формата на съобщенията. Оптималността на даденото съобщение се определя от степента на адекватност на това съобщение спрямо отразяваната действителност и спрямо възможностите на предаващия и приемащия съобщението. В обобщен вид правилата за оптималност могат да се изразят така: еднозначност, максимална вярност и точност на съобщението (спрямо отразяваната действителност), максималната достъпност на технологията за формиране и предаване на съобщението (за предаващия съобщението); максимална достъпност и яснота по отношение на формата и съдържанието на съобщението (за приемащия съобщението).
Формалната структура на образователната информация се изгражда чрез различни системи от знаци. Структурирането и функционирането на тези системи е предмет на семиотиката.