Рисков профил на банковата система в България

Началото на банковата дейност възниква още в далечното минало, с появата на стоково-паричните взаимоотношения. Постепенно банките и тяхната дейност започватда се развиват и усъвършенстват, за да стигнат до днешния си вид.
Банковата система представлява съвкупност от банките на страната в тяхната взаимна обвързаност, подчиненост и законова регламентация. Съвкупността включва банки и лицензирани банкоподобни институции, които извършват банкова дейност. Банковата дейност като обект на счетоводството представлява процес на последователно и непрекъснато осъществяване на взаимно обвързани присъщи на банките операции. Счетоводството на банките и банковите сделки се осъществява на базата на утвърдена счетоводна теория и практика и не се различава съществено от счетоводната система на небанковите предприятия. Основите на банковото счетоводство се регламентират в Закона за счетоводството, Закон за кредитните институции, както и приложимите международни стандарти за финансови отчети, Закон за БНБ, Закон за банковата несъстоятелност и Търговски закон.
Банковата система в България към 2015 г. е двустепенна, с централна банка Българската народна банка (БНБ) (която от 1997 г. функционира в условията на валутен съвет), и търговски банки. Собствеността е преобладаващо частна и системата работи на пазарен принцип.
Според Закон за банките и кредитните институции ”Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и за собствен риск.”
Същност на рисковия профил
В литературата се срещат много определенията за това що е риск, но всички дефиниции основно произтичат от вероятност или потенциална възможност за претърпяване на загуби и щети от неизпълнение или некоректно изпълнение на договорни задължения между кредитора и кредитополучателя.
Предвид на наложените изисквания на пазара, банките все повече разширяват кредитната си дейност, стремят се да подобряват качеството на предлаганите от тях услуги, включително и в областта на кредитирането, да привличат нови клиенти, да постигнат по-голяма печалба и по-добър имидж сред конкурентите си. Въпреки, че банковите мениджъри се стремят към възможно най-високо ниво на приходите, в същото време те са загрижени и за качеството на приходите. Променливият характер на доходността се обуславя от различните видове риск, съпътстващи банковото дело. Анализът на кризите в банковите системи на различни държави показва, че основната причина за проблемите е реализацията на кредитния риск – значителни обеми на просрочени кредити в резултат на провеждане на рискована кредитна политика. Причини за банкови фалити се явяват фактори като ниско качество на активите и слаб контрол. Това налага изграждането и прилагането