Скоростта на една хим. реакция (която се измерва например с броя реагирали за единица време молекули) зависи от температурата на реалционната смес, в която тя протича, увеличавайки се с нея (т.е. с повишаване на температурата се увеличава и скоростта, защото се понижава акт. енергия). В болшинство от случаите тази зависимост се оказва доста силан. Скоростта на реакцията при обикновени температури може да се окаже толкова малка, че все едно изобщо не протича, независимо от термодинамичния потенциал, на който газовата реакционна система съотвърсва със съответните й компоненти. При достатъчно повишение на температурата реакцията протича със значително по- голяма скорост. Ако реакцията е ендотермична, в хода на реалцията непрекъснато трябва да се осигури внасяне на топлина в системата. Ако внасянето на топлината се извърши еднократно, то увеличението на скоростта ще бъде ограничено единствено в момента на повишаване на температурата. Съвсем друга би била ситуацията, ако реакцията е екзотермична, характеризираща се с доста голямо отделяне на топлина. В този случай е нужно повишение на температурата само в едно произволно място от газа. Започналата в това място реакция, вследствие на отделянето на топлината в това място, сама би инициирала загряването и в останалото количество газ. В такива случаи се говори за бавното горене на газа или още за дефлаграция.
Горенето на газа се характеризора и с неговото движение и при абстрахираме от химическата част на нещата процесът на горене представлява и ...
(Извинявам се за правиписни грешки).
Надявам се преводът да Ви е от полза, макар че самият текст не е много научен и не е съвсем верен :)
