Теории и концепции на сестринските грижи

Теории и концепции на сестринските грижи.
1. Модел на Ф. Найтингейл –
първа обоснована сестриството и определя границите на сестринската
професия. Според нея медицинската сестра е необходимо да променя
околната среда за да осигури на пациента по-добро съществуване и
осъществяват дейности насочени към болестта на пациента и много помалко се занимават с холистична оценка.
Найтингейл е преди всичко известна с това, че поставя основите на
теоретичното сестринство, но също така има съществен принос в развитието
на акушерството като професия и професионалната кариера на жените.
Найтингейл определя здравните грижи като систематични и холистични,
като счита, че тяхна основна цел е промоцията на здравето и
превенцията на болестта.
2. Модел на Д.Орем
за самообслужването – Отделя се голямо внимание на личната отговорност
на човека за състоянието на собственото си здраве. Съгласно този модел
пациентът е една функционална система, която има мотивация за грижи за
себе си. Човек осъществява грижи за себе си, независимо от това, дали е
здрав или болен, т.е. неговите възможности и потребности от грижи за себе
си трябва да бъдат в равновесие .
Теорията за самообслужването на Орем има най-голямо приложение при
амбулаторно обслужване на пациентите. Медицинската сестра има за задача
да асистира на пациента до достигане на компетентност относно
самообслужването.
Целта е да се дадат възможности на пациента или на цялото семейство за
активно участие в процеса за съхраняване на здравето.
Този модел за сестрински грижи позволява да се използват най-ефективно
потенциалните възможности на всеки пациент, както и мобилизиране на
индивидуалните способности на пациента за постигане на целите.
3. Модел на И.Дж. Орландо
Медицинската сестра трябва да използва максимума на своя усет и
наблюдателност за да открие най-добрия подход за общуване и
комуникация с пациента. Интегрира подходи от психиатричното сестриство
в практиката на медицинските сестри. Моделът на Орландо се счита за
достатъчно ефективен, защото позволява на медицинската сестра да

фокусира практиката единствено и само към пациента и към неговите
потребности.
4. Модел на Хилдегард Пеплоу –
акцентира се върху взаимоотношенията между медицинската сестра и