Teoрия за интелигентността

Teoрия за интелигентността
на Х. Гарднър.
(История на психологията, 2003 г.)
I. Въведение: Зараждане и развитие на интереса към понятието интелигентност
Интересът към степента на умственото развитие датира от зараждането на интереса към
психичните явления изобщо и преминава през различни етапи от древността до съвремието
За човека на XXI век е изумителен фактът, че интелектуалното развитие и неговото измерване
са интригували човека поне в последните 4000 г. Съществуват доказателства, че още в
древен Китай тези, които са се стремели към обществени позиции, са полагали серия от
писмени изпити и според постигнатите резултати само 5 от 100 000 кандидати са се класирали
за високия пост мандарин.
По-конкретно въпросът за установяване на степента на умствено развитие се поставя едва три
века по-късно (кр. XVIII - нач. на XIX в.) от французите Итар и Сенген. Двамата
изследователи правят опит да определят равнището на умствено развитие на намереното сред
зверове дете, т.н. “авейронско диваче”.
През 1869 г. един англичанин от висшата класа - сър Франсис Галтън (1822-1911), публикува
труда си “Наследственост на гения”, в който предлага едно качествено различно гледище за
интелигентността, а именно разбирайки я като генетично фиксирано свойство. Както в
изследванията на Итар и Сеген, така и на сър Френсис Галтън обаче все още отсъстват
цялостна концепция за интелигентността и терминът за обозначаването й.
Дори в трудовете на видни психолози от края на XIX в. като Вилхелм Вундт, Уилям Джеймс и
др. понятието интелигентност все още не се среща.
Относително най-близо към това понятие се приближава американският психолог Джон
МакКетъл, който пръв използва през 1890 г. термина “тест”, свързан тясно с измерването на
интелигентността. Приносът на този изследовател е насочването на вниманието към възможни
корелации между умствените и физически тестове, предложени и използвани от него.
Работата на споменатите вече автори, както и постепенното задълбочаване и фокусиране на
интереса към интелигентността, проправят пътя за делото на френския психолог и лекар
Алфред Бине (1857-1911). Бележитият френски учен открива нова епоха в изучаването и
измерването степента на умствените способности. В сътрудничество с Т. Симон, Бине създава