Албер Камю - Митът за Сизиф

СИЗИФСизиф (на : Σίσυφος; Sisyphos, Sísiuphos; на : Sisyphus) в е около 1400 пр.н.е. строител и цар на , който след смъртта си е осъден да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутан до горе, отново падал.
Син е на и . Основал град Ефир (древното име на Коринт). По-късно се оженил за плеядата и заедно имали следните синове: , , и . Дядо е на чрез . Брат е на , и .
Според поема на Евмел, получил властта в Ефир от .
Според някои по-късни извори е баща на от , преди тя да се омъжи за втория си съпруг .

Сизиф, (1548-49 г.) от , музей Прадо, Мадрид, Испания
Сизиф бил най-хитрият сред хората. Забелязал, че похищава тайно и го издал на баща ѝ - речния бог . Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф бога на смъртта , но той успял да го окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната бил пратен да освободи Танатос и да отведе виновника в подземното царство. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Така и станало и Сизиф се оплакал за това на и помолил да го пусне обратно на земята, за да накаже светотатницата. Веднъж озовал се на земята обаче, Сизиф не бързал да накаже жена си и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.1.
Митът за наказанието на Сизиф принадлежи на гръцка митология, основана на тракийските вярвания, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Сизиф, търкалящ камъка нагоре, често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на и , в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети Сизиф винаги е изобразявани в долния , заедно с други съгрешили митични герои като , .
Оттам идва изразът сизифов труд, което означава безполезен труд, безсмислено усилие.
В по-ново време писателят посвещава своето философско произведение „“ на този герой от древногръцката митология.
МИТЪТ ЗА СИЗИФ(ЕСЕ)Настоящите страници разглеждат онази абсурдна чувствителност, която е разпръсната в столетието, а не философията на абсурда, която впрочем нашето време и не познава. Въпрос на обикновена искреност е да се отбележи още в началото какво от мислите на някои съвременници съдържат те. Аз изобщо не се опитвам да крия това и в цялата тази творба ще ги цитирам и анализирам.
Но не е безполезно да отбележим в същото време, че абсурдът,