СЪДЪРЖАНИЕ
РЯДКА Е ЧЕСТТА, ЗАТОВА Е СКЪПА / 4
НАЧАЛОТО И КРАЯТ НА ДЕНЯ / 22
КАК СЕ ПРЕМИНАВАТ ГРАНИЦИ / 29
КАК СЕ КОВАТ ХАРАКТЕРИ / 47
ЖИВОТЪТ СИ ИСКА СВОЕТО / 61
ОТКЪДЕТО ЧАКАШ СЛЪНЦЕ, ОТТАМ ТЕ БИЕ ГРАД / 78
ИЗПОВЕДИ / 93
Среднощна изповед / 93
Взаимност / 96
Изповед от страната със скърцащ пустинен пясък / 101
Децата са създадени за радост / 102
Изповед в таксиметрова кола / 104
Изповед пред безсмъртието на подвига / 107
Размишления след една изповед / 111
Изповед два месеца преди смъртта / 112
Закъснялата моя изповед / 115
Изповедта на един горкиевец / 119
Срещи с Черниговката / 126
Размишления след две изповеди / 131
Изповед за силата на песента / 133
Изповеди в две писма / 137
Закъсняла изповед / 140
Изповеди, разделени от времето / 142
Изповед след една анкета / 144
Последната малка изповед на Големия Кръстьо /146
НАГРАДИ / 147
СРЕЩИ / 168
ПОСЛЕСЛОВ / 180
РЯДКА Е ЧЕСТТА, ЗАТОВА Е СКЪПА
Полека-лека се сродявахме със селото. Взаимното недоверие се топеше, думите „бандити"
и „хулигани” се чуваха все по-рядко от устите на селяни и ги замениха „макаренковците” и
„момчетата от пансиона”, а момчетата ни пък не наричаха селото ни вече „диарбекир”, а
нашето село... Бюфетът без продавач правеше силно впечатление не само на посещаващите ни
проверяващи и гости, но и на селяни, които идваха вече не да се оплакват от наши „посещения”
у тях или в селски магазини, а просто да надникнат, да погледат, да се уверят вярно ли е онова,
което се говори... И бяхме радостни, че си отиваха доволни. А проверяващите и гостите от
други сродни училища искаха непременно да се запознаят с работата на командирския съвет и
общото събрание. Но да им разказваш е едно, а да го покажеш - съвсем друго. Не можехме при
всяко посещение да насрочваме заседание или събрание, но дори и да присъстваха на вече
насрочено заседание, момчетата или не искаха да се изказват, или се изказваха неестествено,
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте