"Балкански синдром" - Станислав Стратиев

Слайд 1

Станислав Стратиев
/1941-2000/
„Балкански синдром“

Слайд 2

1. За автора.
Хуморист и сатирик от 80-те и 90-те години на 20 век.
Автор на разкази, повести, драми, комедии, фейлетони, сценарии, есета, фрагменти миниатюри;
/литературнородовите
му форми са епически
и драматически/

Слайд 3

Завършва гимназия в София (1959) и българска филология в Софийския университет (1968).
Работи в завод „Васил Коларов“ (1962);
редактор във в. „Народна младеж“ (1964–1968), след което работи във в. „Стършел“ (1968–1975).
От 1975 – драматург, директор (1983–1986) и художествен ръководител (1986–1989) в Държавен сатиричен театър, София.
През 90-те години е колумнист във в. „Стандарт“.

Слайд 4

За първи път Стратиев публикува във в. „Средношколско знаме“ (1958). Пише разкази, фейлетони и сатирични миниатюри във вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Първата му самостоятелна книга е „Самотните вятърни мелници“ (1969), съставена от разкази за детството в един краен софийски квартал. Следват книгата с хумористични разкази и миниатюри „Троянският кон“ (1971) и книжката за деца „Пътешествие без куфар“ (1972), но сърцевината на белетристичното творчество на Стратиев са трите повести: „Дива патица между дърветата“ (1972), „Кратко слънце“ (1977) и „Диви пчели“ (1977), като критиката (напр. Св. Игов) определя първите две в тенденцията на т.нар. „инфантилна проза“, наред с творби от периода на Росен Босев, Янко Станоев, Кольо Николов, Димитър Паунов и др.

Слайд 5

2. Родното и чуждото в творчеството на Станислав Стратиев.
Тематично разработва опозицията родно – чуждо, като своето, българското, балканското е негативно и необяснимо, неразбираемо контрастира със своята мнимост на фона на тяхното, различното, нормативно уреденото със своята истинност.

Критикува тоталитаризма и като

Регистрирайте се, безплатно е!