Бягство от свободата

УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р Асен Златаров”
Факултет обществени науки
катедра „маркетинг и туризъм”

СПЕЦИАЛНОСТ „ТУРИЗЪМ”

Реферат

Тема: „Бягство от свободата”

учебна дИСЦИПЛИНА:
„Философия”

Изготвил: Проверил:
Име:
фак. №
ОКС – „Бакалавър”
Форма на обучение: РЕДОВНА

Бургас
2015 г.

Възможно ли е човек да бъде истински свободен, и дали често не избираме бягството от свободата, като по-лесния начин за съществуване? Част от отговорите на тези въпроси намерих в книгата на Ерих Фром – „Бягство от свободата”, написана преди повече от 65 години.

Привидно, в заглавието на книгата на Ерих Фром се съдържа абсурд. Свикнали сме да мислим, че съзнателното човешко същество се стреми към свободата. Приемаме на доверие, че всеки би искал да се освободи от робството на условностите и тиранията на страха. Надяваме се, че стремежът на хората към свобода ги прави справедливи и солидарни с неволята на другите. Но много често това не е така. Оказва се, че свободата е не само висша ценност, тя е и тежко бреме за човека. Защото тя е отговорност. Свободният човек не само взема автономно решения. Той осъзнава и следствията от тях. Свободното действие е обвързване с другите хора. То и израз на морала. Ако аз например считам, че в дадена ситуация трябва да се държа като честен човек, с действието си показвам как трябва да се държат всички останали в такава ситуация. Това означава, че моето индивидуално действие ме обвързва с всички останали.

Да бъдеш свободен, означава да не мислиш действието си като само индивидуално, но и като универсално. Когато с поведението си утвърждаваме определени ценности, ние всъщност защитаваме онова, което разбираме като валидно за всички. Затова изглежда много по-лесно и безболезнено да се съобразяваме с общоприетите норми, с общественото мнение. Това е страх от отговорността, която поемаме, ако действаме различно от другите хора, защото тогава и вината е единствено наша. И обратното – ако правим нещо, не съобразно собственото си убеждение, а само защото така е прието, това означава неувереност във всеобщия смисъл на акта. Такова поведение и действие не е истински свободно.

Бягството от свободата е отказ от личен избор. Ерих Фром за първи път анализира причините и механизмите за това бягство. Той