Движения за социално-религиозна реформа в Индия през 19-ти век

„Движения за социално-
религиозна реформа в Индия“


През 19 век в Индия е задвижено дълбоко преструктуриране в религиозната
област, тласък за което дават интензивните действия на християнските мисии.
Настъплението на мисиите засилва действащите реформистки течения най-вече в
двете основни религиозни общности – на индуистите и на мюсюлманите.
Отваряйки публичен дебат върху религиозните вярвания и практики,
християнските мисионери налагат на индуисткия и мюсюлманския елит да
насочат усилията си към размисъл, който довежда до дълбоки преосмисляния.
В последно време се прави разграничаване между двата типа движения,
наричани съответно „на прехода“ и „за нова култура“. Първите се характеризират
с известна приемственост с предколониално минало, както в своя език, така и в
ръководството си. Вторите свидетелстват за влиянието на западните идеи върху
организационните форми и са водени от хора, били в контакт с колониална среда,
по-точно – с мисионери. Това разграничаване трябва да се признае, изглежда
доста изкуствено, тъй като всички движения са противопоставени на
колониалната действителност и свидетелстват, въпреки всичко, за голямо
разнообразие в стратегиите, представляващи обширна гама – от компромиса до
конфронтирането.

Изминатите пътища обаче са твърде различни при мюсюлманите и при
индуистите. При първите реформизмът е вече налице преди завоюването, под
влияние в частност на вахабизма, дошъл от Арабия. Борбата срещу
„отклоненията“ от народната религия, по-точно култът към светците, занимава
особено мюсюлманския елит, загрижен да види консолидирането на един
прочистен ислям, по-близо до ортодоксалните модели, действащи в централните
региони на мюсюлманския свят. През първата половина на 19 век две движения
имат особено силно, макар и неравностойно, влияние. Движението Фараизи се
развива в Бенгал след 1820 година по призива на един просветлен, върнал се от
Мека – Шариатулах, чиято цел е прочистване на практиките, често слабо
ортодоксални и повлияни от индуизма на мюсюлманското селячество от Източен
Бенгал. То приема войнстващ характер, когато се сблъсква с враждебността на
индуистките заминдари от региона и синът на Шариатулах, Дуду Миян, който се
разкрива като изключителен организатор, се оказва върху една траектория на
сблъсък с колониалните власти, което води до първото му арестуване през 1842
година, впечатляващ процес, последван от триумфално