Естетическо възпитание

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

РЕФЕРАТПо Педагогика- теория на възпитаниетоТема: Естетическо възпитание

Естетическото възпитание се появява като термин през XVIII век. За неговото възникване се знае точната дата, но се твърди, че е възникнало не по-рано от 1735г. и не по- късно от 1793-1795г. Понятието „естетичен” произлиза от гръцкото aisthetikos, което означава чувствителен, изящен, хубав. То се въвежда като научно от Александър Баумгартен, който го свързва със сетивното възприемане на света, обозначаването на по- първичното човешко и предшествуващото логическо познание. Първият човек, който разработва в теория за „естетическото възпитание” е Шилер. Той описва предимно дейност, характерна за древността и гръцката античност. Тя може да възвръща човешката цялост и хармония. Мнението на Фридрих Шилер е, че естетиката и естетическото възпитание имат лечебна способност и могат да „излекуват” човека от новото време. Касае се до едностранчивостта, като следствие от разделението на труда и нарушената рационално- емоционална хармония. Според Шилер това е от изключителна необходимост, като се аргументира, че естетически уредената държава и общуването с красивото може да обедини действията на индивидите, а красотата може да подпомогне изграждането на някои качества у индивида. Съществува една идея, отнасяща се до естетиката, наречена „гръцка калокагатия”. Тя включва в себе си целостността и човешката хармония, богатата душевност на човек и единството на неговите добродетели. Целта на тази идея е цялостното възпитание на човека. Други известни идеи за „природата- хармония” и „симетрията на частите” като същност на красотата, са тези на древните питагорейци. Според тях първото е вътрешно присъщо на нещата, които са състава на света, а второто определят като същност на красотата и споменават, че „от кръговото движение на небесните светила възниква хармоничен звук”. Най- общо казано можем да приемем това твърдение, като естетическа същност на космоса. Идеите от Древността за хармонията са продължени от най- прочутите мислители и хуманисти на различните епохи. Типичен пример е Кант, който в края на XVIII век утвърждава истината за единството на природната и човешката красота. Той казва, че природната красота е прекрасна, но човекът е единственият е способен да бъде идеал на красотата. В края на XX век обаче, Фр. Айала и Дж. Кигер потвърждават Дарвиновата теория, която се отнася до единството и хармонията на човека със заобикалящия го свят, особено чрез единството на всички живи същества. Всичко това е определящо за разкриване на човешката същност и характера на естетическото развитие и възпитание. До скоро естетическото възпитание се е свързвало най- вече с изкуството и въздействието му. При тази концепция се отъждествява естетическото с художественото