Учебни материали

Споделени от колеги - с преглед преди изтегляне.

Български език и литература СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕРОВИТЕ ВОКАЛИ

Лекция DOCX 54 сваляния 13.03.2016

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕРОВИТЕ ВОКАЛИВ ранния старобългарски период БЕ е притежавал две ерови гласни - Ъ и Ь. Те са били свръхкратки, по-кратки дори от обикновените кратки гласни О и Е, а езиковедите често ги наричат редуцирани или свръхредуцирани. Големият ер е бил заден лабиален вокал, а малкият - преден нелабиален. В зависимост от мястото си в думата еровете са можели да бъдат в силна или в слаба позиция. Промените, които са извършвали с еровите гласни, са обусловени от собствената им фонологична същност и затова толкова ранни. Още на старобългарска почва са започнали да се извършват 3 основни вида промени: 1. Изпадане на слабите ерове.2. Превръщане на силните ерове в нормални по дължина гласни.3. Взаимна замяна м/у Ъ и Ь в зависимост от характера на следходната сричка.I. ПРОМЕНИ СЪС СЛАБИТЕ ЕРОВЕ. ИЗПАДАНЕТО НА СЛАБИТЕ ЕРОВЕ Е ОБЩОСЛАВЯНСКИ ПРОЦЕС. В БЕ най-рано започват да изпадат еровете в абсолютно краесловие. Явлението е било познато на част от бълг. говори още в края на IX в. и нач. на X век - както личи от най-ранния кирилски надгробен надпис на Лазар, открит в Плиска.В старобългарските писмени паметници се откриват примери с изпаднали ерове не само в краесловие, но и в средисловие. Силната книжовна традиция е наложила писането на краесловни ерове много дълго време след отпадането на техния гласеж - едва с правописната реформа от 1945 г. е премахнато тяхното изписване. Слабите ерове в средата на думата обикновено са изпадали, но в отделни случаи се пазят. Най-късно са изчезнали онези слаби ерове, които са се редували в различните форми на дадена дума със силни, напр. слабата ерова гласна в РП - (съна), която в ИП - (сънъ) е в силна позиция. Запазват се слаби ерове поради стремеж да се избегнат съчетания от неудобни за изговор съгласни, напр: дъска, тъща, тъма, дъно, жъна, стъкло и др. В това отношение обаче българските говори не са единни. Някогашният слаб ер е запазен в думата д ъ щ е р я - тази форма се среща главно в източните говори и в КЕ. В западните говори еровата гкасне е изпаднала въпреки натрупването на 3 съгласни (ДШТ) в началото на думата. След асимилация и отпадане на началната съгласна (дшт - тшт - шт) се е стигнало до днешното щерка (керка, шчерка, черка). Слабият ер се е запазил и в случаите, когато изпадането му би довело до нежелана омонимия на думата, в която се намира, с друга дума, напр: ............................................... . Изпадането на слабите ерове се е отразило чувствително върху облика на българската дума. 1. Поради това, че старият ЗОС е престанал да действа, са се появили затворени срички, т.е. срички, които са завършвали на съгласни, особено в краесловие. Увеличило се е значително количеството на едносричните думи, които преди това са били двусрични, до-мъ - дом.
2. Съгласните звукове са попаднали в контактна позиция или в абсолютно краесловие, поради което са се разширили твърде много

Преглед на началото - целият файл след изтегляне

0 коментара

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще коментира.

За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.

Влезте