ИСТОРИЯ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

И. М. Т Р О Н С К И
ИСТОРИЯ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ ПРОФ. Г Е О Р Г И М И Х А Й Л О В
НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ – 1965

4
“История на античната литература”, написана от един от най-добрите съветски
специалисти в областта на класическата филология, е предназначена за нуждите на
университетското образование. Нейните големи достойнства обаче – богатата
материя, дълбокият и тънък анализ на литературните факти, увлекателното
изложение и чудесният стил – я правят интересна и за по-широк кръг читатели. В
книгата са разгледани в достатъчен обем както гръцката, така и римската
литература през отделните им периоди от началото до настъпването на
средновековието.
ПРОФ. И. М. ТРОНСКИЙ
Издание 2-е
Учебно-педагогическое издательство Министерства просвещения РСФСР
Ленинградское отделение Ленинград, 1951

5
УВОД
Предмет на курса по антична литература е литературата на гръко-римското
робовладелско общество. С това се определят хронологичните и териториалните
рамки, които отделят античната литература от художественото творчество на
докласовото общество, от една страна, от литературата на средните векове, от
друга, както и от останалите литератури на древния свят, каквито са литературите
на древния Изток. Специалното изтъкване на гръко-римската античност като
специфично единство, различно от другите древни общества, не е произволно;
пълното си научно обоснование то получи в учението на Маркс и Енгелс за
“античното общество” като особено стъпало на развитие в историята на
човечеството.1 Що се отнася до термините “античност”, “античен”, произлизащи от
латинската дума antiquus – “древен”, то тяхното изключително прилагане към гръко-
римското общество и към неговата култура е условно и може да бъде признато за
справедливо само от ограничено “европейско” гледище. Наистина гръко-римската
цивилизация е най-старата цивилизация на Европа, но тя се е развила много по-
късно от цивилизацията на Изтока. Същото съотношение намираме и в областта на
литературата: литературата на Египет, Вавилония или Китай е много по-“древна” от
“античната”, гръко-римската литература. Ограничителното употребяване на
термините “античност”, “античен” е установено у народите на Европа поради това,
че гръко-римското общество е било единственото древно общество, с което те са
били свързани чрез пряка културна приемственост; ние продължаваме да си служим