Курсова работа

Заедно с останалите славянски езици българският език принадлежи към едно голямо семейство от родствени езици, които се говорят в различни области на земното кълбо. Тези езици носят името и н д о е в р о п е й с к и. На индоевропейски езици говорят около половина
та от всички хо
р
а на земното къ
л
бо.Терминът”индоевропейски” е изкуствено създаден въз основа на факта, че почти в цяла Европа, а също и в голяма част от Индия още от древността се говорят езици, принадлежащи към това езиково семейство.
Прародина е територията, на която се е говорел съответният праезик. За прародината на редица езикови групи или семейства съществуват различни хипотези. Например индоевропейската прародина е била локализирана отначало в Азия, сетне в различни части на Европа, а някои учени я пренасят в област южно от Кавказ.
Езиковото семейство обикновено се разделя на групи родствени езици.Например в пределите на индоевропейското езиково семейство такива групи са славянската, балтийската, германската, келтската, италийската, романската,
иранската, индийската. В няко
и случаи отделни езици са приравнени към групи, напр. гръцкият, арменският, албанският. По-ма
лка класификационна ед
иница представлява подгрупата.Например източна, западна, южна подгрупа на славянските езици; западна, северна, източна подгрупа на германските езици; гало-романска, итало-романска, иберо-романска, балкано-романска подгрупа на романските езици. Родството на езиците, включени в дадена група(подгрупа), е много по-б
лизко от ро
дството на същите тези езици с езицити от друга група(подгрупа).Въз основа на такива съображения в кръга на индоевропейските езици се различават няколко езикови групи:

1. Славянски езици.Славянската езикова група се дели на три подгрупи: южна, източна и западна.
Южнославянските езици.Една от трите групи славянски езици, а именно южнославянската, се говори на Балканския полуостров.
Южнославянските езици са: български, сърбохърватски и словенски. С т а р о б

ъ л
- г а р с к и
я т е най-старият писмен език на славяните. Прародина е територията, на която
се е говорел съответ
н
Една от най- характерните черти на фонетичната структура на германските езици е т. нар. първо изместване на съгласните, т. е. Индоевропейските съгласни b, d, g са се изменили в p, t, k, индоевропейските p, t, k- във f, p, h и т.