Лекции

НОРМАТИВНА ОСНОВА НА
ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

1

ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ
Приобщаването като форма на съвместен
обществен живот е хуманистична идея, която има
своя история и развитие по посока към изменение
не само на образователната система, но и на
мястото на човека в обществото.
Ето защо насочеността на политическите и
обществените нагласи за осъществяването на
приобщаващо образование следва да се
разглежда в широк контекст от нормативни
документи, утвърждаващи правата на всички деца
да учат в обща образователна среда.
Институционализацията на приобщаващото
образование е въпрос на правила и норми, докато
интернализацията му е дълъг и сложен процес. 2

НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
•Всеобщата декларация за правата на човека – 1948 г.;
•Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.;
•Декларация на ООН от Джомтиен – 1990 г., програма
“Образование за всички” (EFA) – приета от ООН, УНИЦЕФ,
ЮНЕСКО, ПРООН;
•Декларацията, приета на Световната конференция за
специално образование в Саламанка през 1994 г.;
•Всеобща декларация за културното разнообразие на
ЮНЕСКО – 2001 г.;
•Конституция на Република България – 1991 г.;
•Закон за закрила на детето – 2000 г.;
•Закон за предучилищното и училищното образование –
2015 г.;
•Наредба за приобщаващо образование – 2017, 2019 г.3

ВДПЧ
Идеята за приобщаване имплицитно се поражда още
през далечната 1948 г. във Всеобщата декларация за
правата на човека, където се посочва:
„Всеки човек има право на образование“.
Това право става исконно за всички хора по света, но за
една не малка част от тях то остава нереализирано по
различни причини. Следствие на това ги довежда до
депривация и последваща социална изолация.