Лекции по Детско-юношеска литература

1.Фолклорна приказка
Същност на приказката и фолклорната приказка
Различни автори Същност на приказката и фолклорната приказка
Различни автори дават различни определения за приказката. В литературния енциклопедичен речник приказката е определена като един от оснРазлични автори дават различни определения за приказката. В литературния енциклопедичен речник приказката е определена като един от основните жанрове на устното поетично творчество, епическо, прозаично, художествено произведение с вълшебен, авантюристичен или битов характер с установка на измислица.Фолклорната приказка е любима за слушане и четене от децата и малките ученици.Тя разказва за общочовешките ценности чрез измислени случки с различни герои. Ориентира своите морални послания към всички хора, като разграничава доброто от злото и представя доброто като ценностна система, от която човек извлича поука. Сюжетите на фолклорните приказки се отличават с географска и историческа неопределеност. Приказната универсалност се определя още от смисловото послание, насочено към всички слушатели, а не към отделни хора или групи. Именно поради тази основна характеристика на фолклорната приказка – нейната универсалност, може да се пр
едстави като част от
културата на всеки народ и наследството от нравствени, естетически ценности на човечеството, защото носи в себе си богатство от теми, сюжети, образи, житейски опит и мъдрост.
Жанрова класификация на приказките: вълшебни приказки, битови и приказки за животни. Към битовите се отнасят и текстове с персонажи – Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Героите в приказките са главни и второстепенни. Във фолклорните приказки често героите нямат име. В ролята на персонаж влизат хора, животни, птици, дървета, хали. Всичко в приказката се представя от разказвача, който е посредник между миналото и времето, в което се разказва приказката. Традиционно в приказките разказвачът използва в началото и в края им речеви формули или клишета като: „Имало едно време”, „Живели някога”, „Три дни пили, яли, пили и се веселили” и др. Понякога разказвачът е и като свидетел – „И аз бях там, ядох , пих и се веселих”.
Героят във фолклорната приказка винаги е подложен на изпитание – напр. двамата братя от „Неволята” да поправят сами счупената кола, Кума Лиса - тайно да изяде гърненцето с мед, Златка от „Златното момиче” – да оцелее след смъртта на майка си. Изпитанията героят преодолява със свои сили или с чужда помощ – вълшебни предмети, помощници. Главният герой успява, като преодолява изпитанията, а неговият успех е успех и сполука както за него, така и за семейството му и за общността.
В битовите приказки епизодите са от бита, хора, които успяват със свои сили. Ако