Лекции по Основи на счетоводството

Счетоводството най-общо може да се определи като начин за създаване на информация за усъществена стопанска дейност. Според събитията за която тя се отнася тя е отчетна(фактическа) а счетоводството я систематизира и преобразува по определен начин за да служи
за нуждите на управлението
. За това счетодоството използва съответна методология и способи. Например счетоводните сметки. Във тях според предназначението им се вписват данни за протеклите стопански операции. По този начин те се систематизират и преобразуват в информация за стопанската дейност. Така че счетоводството може да бъде определено от една страна като практико-приложна, а от друга като научна дисциплина която изучава методите, способите, принципите за систематизитане и преобразуване на отчетно-икономическа информация за да може тя да се използва за целите на управлението. Още в древни времена хората са осъзнали необходимостта от отчитане. В началото те си служели за това с примитивни технически средства (възли по връз, нарези по дървета), постепенно отчетността започва да се води от специално натоварени за целта лица, а освен това започва да се осъществява по определени правила. Развитието на аритметиката и писмеността също съдействат за това. В папирусите на древен египет са открити едни от най-старите доказателства за систематизирана отчетност. Там се съдържат инвентарни, периодични описи на имуществото на владетелите, на въоръжението, на робите. В древна юдея, вавилон, персия за развитието на ранни форми на отчетност свидетелстват открити глинени плочки със записи по тях. В древен рим и гърция освен имущества, обекти на отчитане са и вземания, задължения, касови операции на робовладелци и храмове, а сущо и държавните приходи и разходи. Записите са били правени първоначално на покрити с гипс и восък дъсчици, но те вече са били систематизирани по определен начин в еднородни групи, според характера на отчитаните обекти. В последсвие записите започват да се правят на пергаментни и хартиени листове, които са били свързвани и така са се получавали своеобразни отчетни книги. Въпреки че, отчитането все още ставало в натура тези записвания създавали възможност за контрол на имуществото и продоволствието. Нещо повече, обектите на отчитане непрекъснато се увеличавали. Находките от древността сочат че и в Древна Персия и в Гърция и в рим се брояло населението, поземлените участъци, животните, културите. Окончателното формиране на отчетността като организирана система обаче се осъществява в епохата на възраждането, под влияние, на силното развитие на науката и математиката. В средата на 15в. в страната с най-силно развита търговия по това време(Италия), възниква двойното записване по сметките и затова то е наречено италианско счетоводство. Двойното записване по сметките т.е. отразяването на една стопанска операция по две сметдки най-напред се