Мениджмънт на иновациите

9 мениджмънт на иновациите в предучилищното образование
Теорията на мениджмънта – методологическа основа на организацията и управлението на образованието
Подобно на дефинициите за мениджмънт и управленските функции не са еднозначно определени. Според П. Балкански те се определят от равнището на целите (стратегически, тактически, оперативни), от обема на власт и отговорности, съответстващи на целите, а броят на длъжностните позиции зависи от степента на централизация на организацията. Разграничават се най-малко три равнища на мениджърски позиции: висши мениджъри, средни мениджъри, низши (низови) мениджъри (в някои по-големи организации тези равнища могат да достигнат седем).Всеки мениджър следва да изпълнява три групи функции: на управление, на ръководство, на професионалист (специалист). Колкото по-високо в йерархията е мениджърът, толкова по-голямо значение придобиват първите две групи функции и се омаловажават функциите му на специалист.Най-често функциите на мениджъра се свързват с периметъра от специфични работни задължения и прерогативи, произтичащи от същността и особеностите на мениджърския труд (), с основните дейности, които мениджърът извършва.Комуникирането (общуването) е фактор, който оказва влияние върху всички функции.Според П. Балкански всички видове управленски дейности се наричат функции на управление и независимо от различните класификации могат да се сведат до:
функция планиране, която се изразява в избора на цели и решения и приемане на план за действие за тяхното постигане;
функция организиране – чрез нея се постига разпределение на задачите между отделните изпълнители и взаимодействие между тях;
функция координиране – чрез нея се внася хармония, паралелност, пропорционалност и ритмичност в работата на изпълнителите с цел да се постигнат по-високи резултати в строго определено време;
функция мотивиране – изразява се в мотивиране на изпълнителите за осъществяване на планираните действия и постигане на поставените цели;
функция контролиране – заключава се в съпоставяне на реално постигнатите резултати с тези, които са били планирани ().
Тези функции (с изключение на мотивирането, което се отнася само до хората) се проявяват в управлението на всички ресурси – финансови, материални и човешки. Всъщност мотивирането може да се разглежда като елемент на по-общата функция „ръководене“ (ръководство), която се проявява и във взаимоотношенията (комуникациите) между хората и степента на участието им във вземането на управленски решения и тяхното изпълнение.В центъра на всички функции се намира вземането на управленското решение (), което много автори определят като самостоятелна управленска функция.В условията на силно конкурентна среда, демографска и икономическа криза развитието на училището зависи до