Местно самоуправление – конституционноправна уредба

Съгласно чл.3 от Хартата за местно самоуправление, ратифицирана от РБ: местното самоуправление е правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват в рамките на закона съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и
в полза на своето население. Това право се упражнява
чрез съвети

и събрания, чиито членове са избрани чрез свободни, тай
ни
,
равни, преки и общи избори и които могат да разполагат с изпълнителни органи отговорни пред тях. Тази разпоредба не накърнява възможността да се прибягва до събрания на гражданите, до референдум, когато това е позволе
но от закона.
Нормативната система на местното самоуправление е изградена на конституционно, законово и подзаконово равнище. Конституцията установява основните принципи и положения на организацията и функциониран
е
то на системата на местното самоуправление.
От К-ята може да се

направи извод,

че същността на местното самоуправле
ние е реална възможност на населението чрез формите на пряката демокрация или чрез непосредствено избраните от него органи да решава въпроси от местно значение. Местното самоуправление е способ за децентрализация на държавната власт.
РБ е унитарна държ
ава, т.е. държава която територи
ално е организирана в административно териториални единици, които са част от територията на страната. Не се допуска създаване на автономни териториални единици, етнически структури, които да
притежават относителна политическа независимост от централната държавна в
ла
ст.
Територията на РБ се дели на общини и области. Съставни административно териториални единици в общините са кметсвата и районите. Те осъществяват възложени им със закон или с решение на общинския съвет функции и правомощия. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със за
ко
н. Други адм
инистр
ати
вно-тер
иториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.
Общината е основната админ