МЕЖДУНАРОДНИ ЦЕНОВИ СТРАТЕГИИ

МЕЖДУНАРОДНИ ЦЕНОВИ СТРАТЕГИИ

1. Обхват на международната ценова политика

Управлението на цените и ценовата политика при международния маркетинг
търпи влиянието на факторите от международната пазарна среда. Може да се твърди, че
от в сравнение с останалите елементи на маркетинг- микса ценовите решения в най-
голяма степен са повлияни от спецификата на международната дейност.
Международната ценова политика се формира под различни фактори.
1. Задачи на ценовата политика. Политиката по отношение на цените дава
своето отражение и върху международното ценообразуване. Водещ момент при
формулирането на задачите, свързани с цените е избора на подход към международния
пазар. В практиката са се оформили два основни подхода към цените – разходно
ориентирано ценообразуване и маркетингово ориентирано ценообразуване.
При ценообразуването насочено към разходите цената се разглежда като
еквивалент на направените разходи. В този случай фирмата използва цени, които биха и
позволили да покрие направените разходи, вкл. и тези свързани с реализацията на
външния пазар. Най- често този подход е предпочитан при експортни операции; при
продукти и пазари които еластичността на търсенето от цената е слабо; когато фирмата
преследва краткосрочни цели на конкретния външен пазар.
В случаите, когато фирмата преследва дългосрочни цели свързани с дълбоко и
трайно проникване на конкретния пазар или на международния пазар като цяло, когато
цената се разглежда като инструмент за постигане на конкурентно предимство
болшинството от фирмите използват ценообразуване насочено към пазара. При този
подход с помощта на цената се преследва постигането на цели, осигуряващи не просто
генериране на достатъчни приходи а и такива, които биха довели до подобряване на
конкурентните й позиции.
2. Характер на предлаганите на пазара продукти. Цената като покупко-
определящ фактор има различно значение при отделните видове продукти. В общия
случай значението на цената при формиране на решението за покупка е по-голямо при
скъпите продукти, които задоволяват масови потребности ( телевизори, хладилници и
др.), отколкото при избора на индустриален продукти със специфично приложение
(напр., машини за щамповане на профили, стругове с цифрово-програмно устройство и
др.) или на продукт с ниска степен на преработка и строго определено предназначение
(нефтопродукти, зърно, и др.)