Наказателен закон от 1896 г.

НАКАЗАТЕЛЕНЪ законъ

Утвърден с указ от 2.02.1896 г., под № 43, обн., ДВ, бр. 40 от 21.02.1896 г., отм., бр. 13
от 13.02.1951 г., в сила от 13.03.1951 г.

Книга първа.
Общи постановления.

ГЛАВА I.

Уводни наредби.

1. Престъпление или нарушение се счита онова деяние, което е обявено отъ закона за
такова.

2. Всяко престъпление или нарушение се наказва съ онова наказание, което е
определено отъ закона, преди да е то извършено.

Ако между извършването на деянието и издаването на присъдата последватъ различни
закони, то въ такъвъ случай трябва да се приспособява оня, който е по-мегкъ.

3. По този случай се наказватъ всичките престъпления и нарушения, извършени въ
пределите на българската държава, освенъ случаите:

1) когато престъпното деяние е извършилъ чужденецъ, който се ползува съ право на
вънземство (екстериториалность) по началата на международното право;

2) когато лицата, които са извършили едно престъпно деяние, се преследватъ и
наказватъ по особни за тяхъ закони.

4. Българските поданици и чужденците се съдятъ, и наказватъ споредъ настоящия
законъ, ако извършатъ вънъ отъ държавата престъпления: измяна, предателство и
подправка на парични знаци (книга II, дялъ I, глави I, II и ..VIII), които се приематъ отъ
българските държавни каси, или ако, като:: чиновници на българската държава, извършатъ
деяние, което се счита отъ настоящия законъ, като престъпление по службата.

Въ тези случаи българскиятъ поданикъ или чужденецътъ се съдятъ и наказватъ, ако и
да са били съдени и наказвани въ оная страна, дето е извършено престъплението; при това
претърпяното наказание се взема въ внимание при определение размера на новото
наказание по реда, означенъ въ чл. 61.

5. Освенъ случаите, посочени въ чл. 4, наказва се тъй също по настоящия законъ и
онзи български поданикъ, който извърши вънъ отъ държавата едно отъ предвидените въ