Научен статут

1
НАУЧЕН СТАТУТ НА АНДРАГОГИЯТА

1. Поява и развитие на андрагогическата теория и практика
В системата на социалните науки Андрагогията е обособена като
относително самостоятелна наука. Тя заема важно място в системата на
педагогическите науки (по-широко – на хуманитаристиката).
Понятието Андрагогия произлиза от гръцки език: andros – мъж, възрастен и
agoge –
водя. Буквално означава “теория или наука за водене на възрастния
човек”. Наименованието “Андрагогия” се въвежда през 20-ти век от немския
учител Александър Кап. Особена заслуга за популяризирането му има Едуард
Линдеман (САЩ).
Някои автори определят Андрагогията като Педагогика на възрастните. Това
съотнасяне е некоректно предвид факта, че Педагогиката е “наука за водене на
деца, детеводство”. Т.е. Андрагогията не би следвало да се разглежда като
“
детеводство на възрастните” поради наличие на противоречие.
Андрагогията се тълкува:
• най-често през последните години като наука за образованието на
възрастните. Това определяне има най-широк смисъл и включва надграждащите
характеристики на образованието.
• немалко автори обаче я разглеждат като наука за обучението и ученето
на възрастните. Едно от основанията за това схващане е, че в андрагогическата
проблематика не е обособена специализирана теория за възпитанието (или
превъзпитанието) на възрастните. На тях се отделя по-голямо внимание в
рамките на социалната педагогика.
В развитието на андрагогическата теория и практика условно се обособяват
три периода.
Първи етап
в развитието на Андрагогията е от древността до средата на 19
век. Характерно за този период е интегративното познание. Нарича се
преднаучен, практически, без да е базиран на самостоятелно обособена теория.
Аднрагогическа дейност се е осъществявала в редица страни, центрове на
човешката цивилизация – Древна Гърция, Древен Рим, Египет, Персия, Китай,
Индия, в ислямския свят и т.н.
Елементи на андрагогическата практика се откриват в различните
философски школи на Древна Гърция, свързани с имената на Сократ, Платон,
Аристотел, Питагор и др. Сократ известен с използването на беседата като
метод за обучение на своите ученици. Чрез умело подбрани въпрос той е
съумявал така да насочи тяхното мислене,