Обективно и субективно право

Висше училище по сигурност и икономика
Реферат
по Онтология на правото
НА ТЕМА :
,,Обективно и субективно право”
Изготвил:
Специалност: ,,Финанси”

Проверил: проф. Димитър Радев

гр. Пловдив 2015 г.

Съотношението между субективно и обективно право е един от най дискутираните въпроси в рамките на правнататеория. В исторически план има три възгледа за съотношението им. Първата гледна точка твърди, че произлиза субективното право от обективното, че то при всички случай се позовава на обективния правен ред, установен от държавата. Всъщност субективното право е възможност, предоставена от обикновенното право само тогава, когато субективното право се третира като конкретно павомощие по конкретно правоотношение.Според втората гледна точка субективното право е първично и основа за обективното . Изхожда от разбирането, че от правото на човека се тръгва към правото на държавата . Тази теория и това разбиране стои до естественото право и се подържа от школата на естественото право . Общото между субективното и естественото право е че възприемат правото изобщо като воля като ненакърнима даденост на човека. Естественото и субективното право имат общ притежател и той е човекът . Според третото разбиране не би трябвало да се поставя въпросът за призхода на двете права. Причините за възникване и съществуване са общи, както и за обективното така и за субективното право те са еднакви състояния на човешкия дух поарди което и не могат да се противопоставят изсторически едно на друго а само логически с оглед нуждата на теорията . Тези три възгледа доказват, че има повече логически и теоретичен смисъл, които е свързан с различните правни школи и подходи. В правото позитивността е неговата външна авторитетна сила която служи за удоволетворяване на човешките потребности, тя е център на конкретно осъзнато мислене и воля. Правото в обективен смисъл означава ,че то е съвкупност от правилата на съвместният живот които са санкционирани от държавата . Обективното право е съвкупност от всички правни предписания дотолкова, доколкото правното предписание е общо понятие, което включва в себе си и правните норми.
Обектиното право отразява волята на законодателят, но и до колко тази воля е съобразена с естественото право и с ненакърнимият характер на човешкият дух свобода ред и справедливост . Важен елемент от съдържанието на обективното право е неговото качество да урежда статута на правните субекти. Правния статут е правната свобода на индивидите и се образува от правата и задълженията им, уредени от обективното право. Чрез него правните субекти си отстъпват един на друг определени права. Същевременно позитивният правен ред е