онтология

ОНТОЛОГИИ И ОНТОЛОГИЧНИ
СИСТЕМИ

ОСНОВНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Онтология (от древногръцки: онтос – битие,
съществуване; логос – учение, наука) е термин,
определящ науката за битието, за съществуващото, в
отличие от гносеологията – науката за познанието.
Терминът “онтология” в съвременната философска
литература се използва за означаване на определена
система от категории, които са следствие от
определена система от възгледи (определена гледна
точка) за света.

В литературата по изкуствен интелект “онтология” е
термин, който се използва за означаване на формално
представени знания на основата на някаква
концептуализация. Концептуализацията предполага
описание на множество от обекти и понятия, знания за
тях и връзки между тях.
Според Грубер онтология се нарича експлицитната
спецификация на концептуализацията. Формално
онтологията се състои от термини, организирани в
таксономия, техните определения и атрибути, а също и
свързаните с тях аксиоми и правила за извод.

Често множеството от предположения, съставящи
онтологията, има формата на логическа теория от
първи ред, в която термините от речника са имена на
унарни и бинарни предикати, наричани съответно
концепти (категории) и отношения. В най-простия
случай онтологията описва само йерархията на
концептите,
свързани
с
отношенията
на
категоризация. В по-сложните случаи към нея се
добавят подходящи аксиоми за изразяване на други
отношения между концептите и за ограничаване на
предполагаемите им интерпретации.

В този смисъл онтологията е база от