Определяне на наказанието - историческо развитие

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА
ПРЕДЕЛИ НА СЪДЕБНОТО УСМОТРЕНИЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО

Милена Рангелова




Анотация
Настоящата статия проследява историческото развитие на концепцията за
предели на съдебното усмотрение при определяне на наказанието, очертаващи
относителната свобода на съда да избере конкретно наказание по вид и размер в
предвидената за съответното престъпление санкционна рамка. Илюстрира се
разширяването и стесняването на тези предели, считано от Отоманския
Наказателен закон до днешни дни. Заключава се, че за последните десетилетия
усмотрението на съда се предвижда в българското наказателно законодателство с
неуточнени предели. Формирането му не е прогнозируемо, приложението му не е
еднообразно в съдебната практика, а законодателят е в ролята на статист,
наблюдаващ отстрани процеса на индивидуализиране на наказанието.
Отстоява се възгледът, че българският законодател следва да обмисли дали да
се върне към някои от законодателните разрешения от миналото, като използва
разумни способи за регулиране пределите на съдебното усмотрение. Това означава
регламентът на правилата в Глава пета от общата част на Наказателния кодекс да
се обогати с нови, детайлизиращи определени аспекти на съдебната дискреция.
Образно казано, законодателят и съдът следва „да си поделят“ отговорността за
справедливото наказание. Съдът следва да има право да разчита, че ако приложи
въведените от законодателя правила за определяне на наказанието, санкционният му
избор ще е справедлив и целесъобразен и неоспорим при инстанционния контрол.

Ключови думи: историческо развитие, българско наказателно законодателство,
определяне на наказанието, регулиране и уточняване на пределите на съдебното
усмотрение.


Съдия в Апелативен съд - Пловдив

2


Abstract
This article follows the historical evolution of the concept for limits of court discretion
in defining of the penalty which determines the relative freedom of the court to choose certain
penalty in type and