Основи на правото

Същност на правото като социален регулатор на обществените отношения

Правото представлява съвкупност от общозадължителни правила за поведение, създадени и гарантирани от държавата, чрез които се регулират различните видове обществени отношения.
Съществуват и други регулатори на обществени отношения. Като нормите на морала, на етиката, канонически (църковни), технически правила за поведение, но единствено нормите на правото имат общозадължителен характер. Това е така, защото само правните норми се създават от държавата и изпълнението им се гарантира от нея чрез държавната принуда. Само правните норми имат общозадължителен характер за изпълнение от всички членове на обществото. Това е и причината правото да бъде основен и приоритетен, социален регулатор на обществените отношения. Всички останали групи норми за обществено поведение като етиката, морала и др. нямат общозадължителен характер.
Първостепенното значение на правото като социален регулатор на обществените отношения се определя от гаранциите, които му дава държавата. Държавата от своя страна е най-висшата обществена формация, създадена от самото общество за опазване и гарантиране на неговите интереси.
Няма държава без право, защото правото като съвкупност от общозадължителни правила за поведение, определя и редът за създаване на държавата, която пък от своя страна гарантира правото чрез държавната принуда. А държавната принуда е най-висшата обществена принуда предвид, че се създава и реализира от държавата, която пък е най-висшата обществена организация. Следователно неразривна е връзката между държавата и правото, като едното не може да съществува без другото и обратно.
*правото е основен обществен регулатор.

Предмет и метод

Предмет на правото – един от основните критерии, който се използва, за да се изясни структурата на правото като единна система от правни норми, е нейният предмет и метод на регулиране.
Тъй като правото е регулатор на обществени отношения, предметът на регулиране очертава онзи кръг от отношения, които са получили правна регламентация на определен етап от общественото развитие, защото не всяко обществено отношение подлежи на правно регулиране. Определяща за обособяването на тези отношения е нагласата на обществото и представата му за това кое обществено отношение притежава достатъчно висока степен на обществена значимост. Тази представа, разбира се, се променя , което води и до промяна в кръга на обществените отношения, които подлежат на правно регулиране, както се променя и начинът им на уреждане.
Метод – другият критерий, който се използва, за да се класифицират отделните структури на правната система е методът на правно регулиране.