Пътешествия до сърцето на мрака антропология и далечност Орлин Тодоров

Пътешествия до сърцето на мрака: антропология и далечност

Орлин Тодоров


Случаят Малиновски:
Както загатнах в предишната статия, текстът на Гиърц “ За природата
на антропологическото разбиране” е един възможен отговор на дебата
възникнал в антропологията след посмъртното публикуване на дневника на
Малиновски. Този "Дневник в точния смисъл на думата", предлага твърде
богат материал по нашата тема, но за да направя нещата още по-динамични
ще си послужа с идеята на Джеймс Клифърд1[xvi][i] , че “Дневникът..” може
да бъде разглеждан във връзка с класическата монография на Малиновски
"Аргонавти на западния Пацифик"1[xvii][ii]. И двата текста са резултат от
полевата работа на Малиновски на Тробриандските острови в периода 1914-
18 година, и двата представят различно третиране на проблема за
далечността. Първият като психологически и морален проблем пред
западния човек попаднал в гранична ситуация, вторият като епистемологичен
проблем пред пишещия антрополог. Анализът на Клифърд установява една
постоянна игра между двата текста, чийто стимул са изместването и
пребиваването в далечността. Аз от своя страна ще си позволя да дублирам
тази тема, чрез знаменитата разработка на Малиновски върху ритуалната
размяна, известна като "kula", където откривам един друг аспект на досега с
далечното.
Нека започнем с няколко думи посветени на “изместването”,
фундаменталния проблем за всеки полеви антрополог. Няма как да
пропуснем факта, че Малиновски е поляк по произход и образование, чиято
научна кариера е свързана с две различно отдалечени страни -
Великобритания и Меланезия. Да не забравяме също, че поради избухването
на първата световна война, по време на полевите си изследвания Малиновски
има двоен статут - едновременно на изследовател и на пленник. Като австро-
унгарски поданик той получава предупреждение, че докато траят военните
действия трябва или да се завърне в родината си (която вече категорично е
напуснал), или да остане там където е, (в Меланезия или Австралия), без
обаче да може да пътува до Лондон (където всъщност се е бил установил).
Малиновски "избира" изгнанието, което придава някаква неизбежност на
избора му като антрополог.
Относно творчеството на Малиновски от този период, в западната