Пищови

3.Реално осъществена комуникация няма дори и в случаите, когато текстът еприет, но разтълкуването му не е завършило с извличане на дълбочинния му смисъл.Например при неразбиране на виц, на научно изложение, на карикатура и т. н. сеполучава неуспешна комуникация. В такива ситуации, в които не се достига до взаимноразбиране, терминологично се говори за некомуникация.От същинската комуникативна интеракция между две или повече лица трябва дасе отличава и квазикомуникацията (от лат. quasi – “като че ли”). Тя наподобявакомуникацията по това, че се създава някакъв знаков продукт (езиков текст, рисунка,телодвижение и т. н.), но всъщност няма реален обмен на информация междуучастниците в общуването. За квазикомуникация може да се говори например привзаимодействия с магически цели – при баяния против уроки, при изказване наблагопожелания от типа „Златна ти уста!“, „Зло да те не види!“, при употреба наругатни и проклятия, при изричане на молитви и др. Квазикомуникация има във всички случаи, когато създаваният текст не е адресиран към друг човек или към друг разбиращ сигналите жив или технически обект в света, който оценяваме като реален тук и сега.Комуникацията е сложно явление с много разновидности и разнообразниконкретни прояви, например:• общуването може да протече във формата на диалог с размяна насъобщения от двама и повече участници, но и под формата на монолог, вкойто целият текст е дело само на един участник;• понякога общуват само двама души, друг път са цяла конкретна група(при разговор в къщи на масата или на урок в училище) или неизброимомножество (при използване на средствата за масова комуникация –вестник, радио, телевизия и пр.);• освен между хора комуникация може да се осъществи и между хора иживотни;• няма причини да се отрича и комуникацията само между животни, тъйкато представителите на много животински видове (например китове,делфини, бозайници, птици, пчели, мравки и др.) разполагат с достабогати системи от сигнали, чрез които могат да обменят помежду сиважна за тях информация;
4.може да се говори и за комуникация между човек и машина (с някакваформа на изкуствен интелект), а дори и за комуникация между машини;• за комуникация може да се приеме и общуването със самия себе си (т.нар. автокомуникация) например чрез създаване на записки в дневникили на конспект на лекция, чрез писане на напомнителни бележки,предназначени за самия себе си; в такива случаи се осъществява ипредаване, и приемане на текст, както е при общуването между различнииндивиди – разликата е в това, че и двете роли при автокомуникацията сеизпълняват от един и същ човек.Когато при описанието на комуникацията се поставят някакви ограничения,например ако под комуникация се разбира само взаимодействие в диалогов режим, еналице тясно схващане за комуникацията. Схващането е тясно и в случай, чекомуникацията се ограничава само до човешките