Политика на доходите степен на намеса на държавата

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Катедра „ Стопанско управление”

Курсова работа
По Икономикс
На тема: Политика на доходите – степен на намеса на държава

Изготвил:
Курс:
Факултетен номер:

Пловдив
2018
Съдържание
Исторически преглед
Източници на доходи
Роля на социалните партньори при формирането на работните заплати
Разлики в заплащането между жени и мъже
Синдикатите и обвързаността на заплатите с производителността на труда
Заключение

Исторически преглед
Промените в българската икономика, настъпили след началото на прехода към пазарно стопанство създадоха благоприятни условия за увеличаване на подоходното неравенство в обществото. Задълбочаването на диференциацията в една или друга степен обхваща всички източници на доходи и социални слоеве в обществото. По отношение на работната заплата различия се наблюдават между заетите в бюджетните и извънбюджетните организации; между отделните сектори на икономиката; между заплащането на труда в обществения и частния сектор; между мъжете и жените и др. Тези различия са породени от различни причини и имат обективен характер когато са следствие от различията в икономическото и финансово състояние на предприятията. Пряко следствие от кризата в доходите е социалната поляризация на населението. През 90-те години в българското общество се формира биполярен модел на социална стратификация. По-голяма част от населението получава ниски доходи, една малка част получават средни доходи и много малка част - високи доходи.
Динамика на общото подоходно неравенство в обществото през 90-години е следствие на следните три основни причини. Първо, мощните процеси на преразпределение, осъществявани главно чрез икономиката в сянка формират една малка прослойка от обществото, която притежава голям дял в доходите. Второ, трябва да се отбележи банковата система като източник на обогатяване. Взетите и необслужвани кредити в голямата си част са използвани за потребление и натрупване на имущество. Огласените данни на т.нар. “кредитни милионери” красноречиво потвърждават приноса на този фактор за формирането на подоходната и имуществена диференциация в нашето общество. Трето, диференциацията в работните заплати, пенсиите и доходите от предприемачество (дребния частен бизнес) може да се приеме като третия по значение фактор, но той диференцира населението