ПРЕДПРИЯТИЕТО В УСЛОВИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРЕДПРИЯТИЕТО В УСЛОВИЯТА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ



1. Същност и цели на европейската интеграция

Началото на европейската интеграция е от 1957 г., когато е подписан т.нар.
Римски договор между страните-учредителки – Белгия, ФРГ, Италия, Люксембург,
Франция и Холандия за образуване на Европейската икономическа общност или Общия
пазар. По-късно в него се приети Англия, Дания, Ирландия, Гърция, Испания и
Португалия. Предстои да бъдат приети и други страни, в това число и България.
Европейската икономическа интеграция е в процес, осъществяван на
доброволни основи и произтичащ от следните причини:
а) висока степен на развитие на производителните сили – границите стават
тесни и пречат за по-нататъшното им развитие;
б) със създаването на Европейския съюз европейските страни се
противопоставят на американските монополи-гиганти, а така също и на Япония и Китай
и на тяхната експанзия на световния пазар;
в) при създаването на Общия пазар се налице и политически мотиви –
обединяване на икономическия, политическия и военен потенциал на Западна Европа.

Европейската икономическа интеграция означава: разширяване на пазара
и провеждане на политика на свободна движение на стоките, капиталите и
работната сила, включително свободно избиране на местоживеене и съз даване
на условия за развитие на производителните сили и икономически растеж.


С така очертаното съдържание се определя и целта на ЕС; чрез
изграждане на Общ пазар и постепенно изменение на стопанска-
та политика на страните-членки да се постигне постоянно,
стабилно, уравновесено, безпрепятствено повишаване на жиз-
неното равнище вътре в Общността.


2. Видове интеграция

Интеграцията, осъществяване в ЕС е два вида:
- Функционална. Функционалната интеграция се изгражда на основата на
четири принципа:
* свободно движение на стоки;
* свободно движение на капитали;
* свободно движение на работна сила;
* свободно избиране на местоживеене.