Преходът от Мит към Логос (Мит и Логос)

МИТ И ЛОГОСПреходът от мит към логос, осъществен в Древна Гърция, променя културната история на Европа. Хората излизат от ирационалността на митичния поглед към света и започват да мислят логически, обяснявайки и поставяйки под въпрос всяко познание. Без този преход бихме живяли в едни примитивен свят.
Митът съобщава, че нещо „е”. Не се търсят причините, нито точното време на случване, защото те не са от значение. Самото поставяне под въпрос на мита и опита за неговото обяснение чрез използване на факти би го разрушило. Защото той не се основава на такива.
Най-често митът описва нещо, отдавна минало във времето, или такова, за каквото човечеството няма памет като сътворението на света, живот след смъртта, различни типове персонажи и герои, богове и т.н. Без обяснения и без фактологическо време. Затова може да се каже, че митологичното възприемане на света е неисторическо. Човекът просто вярва в нещо, не го осъмнява, но в същото време няма доказателства, или памет, че то се е случило. Това е мисленето, което логосът преобръща.МИТМит (гр. μῦθος, mythos) е предавана словесно смислова структура. Думата е общо употребима в древна Гърция, но в течение на вековете влаганото в нея съдържание търпи промени. Мит, в съвременната култура, най-общо се използва за означаване на разказ, който има основополагаща и легитимираща роля. Определянето на твърдения като 'мит' е критическо, като предава въздържание или несъгласие относно тяхната истинност. В подобен смисъл 'мит' се употребява за народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са предадени спомените за случки и събития от историята на даден народ.
Митовете съществуват като относително устойчиви повествования в рамките на дадена общност. Те изпълняват своите функции като препращат един към друг образувайки митология. В древността е бил форма за опознаване и обяснение на света. Древногръцките, древноегипетските и други източни митове оказват силно влияние върху развитието на световната култура. Често митовете са в основата на религиозни и теологични учения и теории. Митът е пряко свързан с религията.
Митът е синкретично изкуство, зародило се около 3000 г. пр. Хр. Предаването, разказването на митовете ставало само на просветените – на мъже навършили определена възраст. Митът е бил съвкупност от изкусни действия – пеене, танци, рисуване, устно слово, докато сега е в поетична форма.
В съвременния език думата мит е придобила една забележителна двоичност: мит може да притежава както и значението на „измислица“ или „плод на въображението“, така и коренно противоположното значение на „достоверен“ или „свещен разказ“. За да се разбере това противоречие възможно най-добре, нека цитираме един пасаж от първа глава на „Мит и Реалност“ на основателя на науката