Принцип Петров

Петър Петров, Дидактика, 1994
Същност и характеристика на принципите на обучението
1. Същност и определение на понятието принцип на обучението
Терминът “принцип” (lat. Principum) означава основно положение, изходен пункт,
предпоставка на някаква теория, основополагащо начало. Днес терминът “принцип”
обикновено се употребява във връзка с най-различни сфери на човешката дейност (със
запазване на първичния оттенък – първи, основен, изходен), докато за света се
употребява терминът закон.
Дидактическата литература няма еднозначно определение на понятието принцип на
обучение. Дидактическите принципи са такива ръководни положения, които се отнасят
до процеса на обучението като цяло и се разпространяват върху всички учебни
предмети. Те:
• Определят дейността на учителя и познавателната дейност на ученика;
• Отразяват вътрешните съществени страни на дейността на учителя и ученика;
• Изразяват закономерностите на обучението;
• Са система от основополагащи изисквания за определяне на съдържанието,
организацията и методите на обучението;
• Са основни положения, на които се опират теорията и практиката на обучението;
• Определят насочеността на учебния процес и дейността на учителя в него;
• Са основни положения, на които се опираме при преподаване на основите на
науките;
• Са общи положения, прилагани в обучението.
Принципите на обучението изразяват закономерностите на обучението. Те имат много
голямо значение за организацията и методите на обучението, но твърдението, че са
основателни изисквания за определяне на съдържанието на обучението се нуждае от
уточняване. Обособени дидактически принципи безспорно съществуват и те не могат
да се разглеждат като основополагащи изисквания за подбор на съдържанието на
обучението (напр. съзнателност, индивидуален подход).
Закономерностите са главното основание на принципите на обучението. “Принципите
на обучението се основават на неговите закономерности, но не се извеждат логически
от тях. В закономерностите се отразява и се описва обучението такова, каквото то
протича в действителност.” Дидактическите принципи са общи ориентири за
планиране, организация и анализ на практиката на обучението. Следователно
закономерностите са своеобразна теоретична основа за обособяване на принципите и
правилата на практическата дейност в обучението. Именно поради това принципите не
трябва да се разглеждат като абстрактни положения, а като положения и изисквания,
които могат и трябва да се операционализират дидактически, т.е. да формулират