Психични съсотяния на учениците в учебно-възпитателния процес

Психични съсотяния на учениците в учебно-възпитателния процес

Работоспособност и умора в училище
Работоспособността се определя като потенциална възможност на личността да изпълнява целесъобразна дейност при дадено равнище на ефективност в продължение на определено време. На проблема за динамиката в работоспособността на учениците са посветени голям брой експериментални изследвания. Независимо от натрупаните данни и разнообразните теоретически концепции все още остават неизяснени някои важни въпроси. Може да се приеме, че равнището на работоспособността се отразява обективно в продуктивността на извършената дейност при изпълнение на поставените учебни задачи.
Изключително трудно е да се определи точно понятието умора. В една от класическите монографии, посветени на този въпрос се предлагат около сто определения за умората. При направения анализ в това голямо множество могат да се отделят няколко основни подхода. С най-широка популярност се ползва приложният аспект, за който специфичните изменения в работоспособността довеждат до развитие на състоянието умора. В този смисъл най-често се среща схващането за умората като временно понижаване на работоспособността под влияние на продължително умствено или физическо натоварване.
Проведените експериментални изследвания ни позволяват да отделим три близки, но нетъждествени състояния, които водят до спадане на работоспособността в учебната дейност – умора, монотония и психическо пресищане. Различията между тези състояния се появяват на различни равнища (физиологическо, психологическо). За монотониятa са характерни понижаването на двигателната активност, засилване на скуката, сънливостта и апатията към учебната дейност. Състоянието психическо пресищане е свързано с развитие на афективно-емоционален комплекс и опити за внасяне на разнообразие в привичния стереотип с изпълняваните учебни действия. Появата на умора се съпровожда с увеличаване на грешките, понижаване на точността и скоростта при решаване на учебните задачи, появява се разсеяност и симптоми, показващи изтощаване резервите на организма. За състоянието монотония е свойствено общото снижаване на активността при осигуряващите учебната дейност физиологични и психични процеси. Умората се характеризира с дисоциацията на тези процеси, което се проявява в нарастване на несъгласуваността между отделните показатели.
На физиологично равнище развитието на умората довежда до изтощаване на вътрешните енергетични резерви и преминаване на по-малко изгодни за организма способи при функциониране на различните системи. Поддържането на минутния обем в кръвния поток се осъществява за сметка на увеличената честота в сърдечните съкращения вместо увеличаване на ударния обем; двигателните реакции се осъществяват с голям брой на функционалните мускулни единици