Психологически основи на индивидуалния подход

Психологически основи на индивидуалния подход

Индивидуални различия и индивидуализация на развитието на учащите се
Индивидуалните различия между хората са предмет на изучаване от диференциалната психология. Различията между хората обаче са факт, който може да се установи и без специални изследвания. Те се пораждат от различието на природните и социалните условия, при които се развива всеки индивид. Различни, неповторими и уникални личности ли са необходими за обществото? Трябва или не трябва да се тушират различията, с оглед сближаване на индивидуалностите върху основата на възпитателния идеал на обществото? Добро или лошо е това, че хората се раждат и се развиват различни помежду си?
Всестранното или многостранното развитие в еднаква степен на всички учащи се, е нереална цел на възпитанието. Такова нивелиране, както на ниско, така и на високо равнище, е невъзможно, защото то противоречи на диалектико-материалистическата концепция за човека като многофакторен био-социален продукт. Равнището на развитие на личността като биосоциално същество зависи от природните заложби, с които се ражда индивидът и от актуалните възможности на обществото да осигури условия за развитие на тези заложби. Различни са обаче и природните, и социалните условия, поради което уеднаквяването на хората е невъзможно. Това положение отдавна е признато за знанията на човека, но не и за неговото развитие. „По нещо за всичко и всичко за нещо” е сентенция, която приблизително вярно отразява ситуацията, създавана в резултат на лавинообразното нарастване на информацията. В тази област обаче дойде на помощ изкуствената памет. Човекът с компютър вече „знае” всичко за всичко, стига да притежава информационна култура, т.е. да владее методи за търсене на информация в изкуствените средства за нейното съхраняване и преработване. Време е обаче тази сентенция да се модифицира и да се приложи и към развитието на човека: „Да знае и да може необходимото за всяка и максималното в една област”.
Еднаквото всестранно или многостранно развитие на хората е не само невъзможно, но и ненужно за обществото. За функционирането на обществото като цивилизована формация е необходимо всестранно или многостранно развитие на всички качества на хората на обществено необходимо за етапа равнище. Но за обществото е нужно всяка отделна личност да развива върховите си постижения в една област, над това обществено необходимо равнище, т.е. тя да се развива като индивидуалност. Защото тъкмо съвкупността от индивидуалните върхови постижения на хората, образува „най-ценния капитал” на обществото - неговите всестранно развити способности. Следователно, на обществото е необходимо относително равенство в развитието на всички способности на необходимото равнище и различие в развитието на онези способности, за които личността