Психология на самообучението

Психология на самообучението

Проблемът за формирането на умения за самостоятелно овладяване на знания, на стратегия за усвояване на опит и за тяхното прилагане при решаване на различни задачи, възниква особено остро в последно време, когато все по-бързо става моралното остаряване на знанието. Бързото нарастване на научната информация прави невъзможно, а наличието на запаметяващите електронни средства - ненужно нейното пълно усвояване от учениците. Ето защо през последните десетилетия целите на образователния процес включват не само овладяването на знания, а едновременно с това и формирането на стратегия, чрез която личността може самостоятелно да овладява нови знания. Всъщност това е и единствената алтернатива: учебният процес на всички равнища на образованието да се ориентира не само към непосредствено усвояване на знания, а и към формиране на способност за самостоятелно усвояване на нови достижения на науката и техниката.

Похватите за самообучение - условие за ефективност на учебната дейност на учениците
Дълго време усилията на теоретици и практици като правило се насочваха към въпроса какво да се даде на учениците, с какви методи учителят да доведе това до тяхното съзнание, но твърде малко - към въпроса как ученикът трябва да се учи, как да усвоява учебния материал, как да овладява умения и навици, които да станат негов инструмент, с който той самостоятелно да овладява нови знания и опит. Проблемът се изостря особено сега, когато нараства несъответствието между сумата от знания, предназначени за усвояване и ограничените възможности на субекта. Както отбелязва по този повод А. И. Гебос, „Това може да се преодолее главно по пътя на развитие на умствените способности на учащите се, на активизиране на тяхната познавателна дейност и развитие на способностите им сами да регулират процеса на усвояване на нови знания.” Назрява необходимостта от цялостна програма, която да осигурява стратегия на ученето, включително и на самостоятелното учене, като единствен изход от противоречието между лавинообразно нарастващата информация и невъзможността тя да се усвои от учащите се.
Стратегията на самообучението е съвкупност от умения /похвати/ за самостоятелна познавателна дейност, за решаване на умствени и практически задачи. Тя е интегрално психично и личностно образувание, чрез което субектът избира рационални начини за ориентация и решение на проблемните ситуации, за усвояване на знания. С този термин се означава системата от общоучебни умения, които личността използва за учебна дейност в обучението и извън него.
Съществени насоки за решаване на този проблем очертава М. Андреев. В рационалните похвати за учебна работа той включва: смислова групировка на материала; смислови опорни пунктове в материала; разглеждане на предметите и явленията от различни гледни