Психология на стареенето и старостта

Геронтопсихологията – от учение към наука
Старостта е нашето бъдеще и като всяко бъдеще заслужава дължимото внимание.
Последните етапи от онтогенезиса са вероятно и най-пренебрегваните от научноизследователска
гледна точка. Това е така, тъй като сме си изградили нагласа да гледаме на стареенето и старостта
като на досаден и не особено перспективен стадий от човешкия живот. Традиционният възглед
в тази насока формира представи и очаквания за третата възраст като една неизбежна реалност,
изпълнена с повече опасения и с не много надежди [1].
На фона на все по-застаряващото население, темите, третиращи въпроси свързани с
психиката и личността на старите хора звучат все по-актуално. Науката, която е призвана да даде
отговори на тези въпроси е геронтопсихологията (психология на стареенето). Неин предмет е
психичният статус и поведение на човека в периода на геронтогенезата - от 60-ата година до
смъртта. Тя е сравнително ново научно направление, тясно свързано с геронтологията и
психологията, чиито основи се коренят още в схващанията на древните мислители за стареенето
и старостта. Изучаването на геронтогенезата е по необходимост интердисциплинарно. Много
области на биологичните науки, както и почти всички дисциплини на социалните и
поведенчески науки, имат отношение към стареенето и старите хора.
Възникване и развитие
Стареенето и старостта са биологично детерминирани в историческото развитие на вида
Homo sapiens и върху тях поляризира взаимодействието на многостранни социални, културни
и екологични фактори. Тази биологична детерминираност на въпросните категории логично
позиционира и учението за тях като съпътстващо възникването на медицината. То се нарича
геронтология (от гръцките думи геронтос - старец и логос - наука) и третира закономерностите
и механизмите на стареенето и старостта [2].
Още в трудовете на лекарите от школата на Хипократ (Hippocrates – 460-377 г. пр. н.е.) се
откриват първите описания на стареенето и присъщите му болести. Посочва се, че болестите при
старците са с бедна симптоматика, без висока температура, без манифестни реакции, че
протичат сякаш завоалирано, но за сметка