Разследващи органи

Самостоятелна работа
дисциплина: Наказателно процесуално право
тема 17: Разследващи органи
София
2016
I. Увод

В българското наказателно процесуално право, разследването е установено като
единна, унифицирана форма за осъществяване на досъдебна дейност. Тя се означава
като “разследване” и се извършва по правила, независимо дали се извършва от
следовател или друг разследващ орган. Нейното главно предназначение е събирането и
проверка на доказателствени материали, както и подготовка на обвинението.
До 1979г. разследващите органи са били две категории: следователи и дознатели.
Следователите са били две категории: следователи на прокуратурата и към
Министерство на вътрешните работи. През 1979г. с Указ за създаване на единен
следствен апарат при МРВ е бил образуван такъв и всички следователи отишли към
МВР, с изключение на военните следователи. След 1991г. с оглед независимостта на
съдебната власт, следственият апарат излезнал от системата на МВР и била образувана
Национална следствена служба. С промените на ЗСВ от 1001г. са се възстановили
Националната следствена служба на мястото на Специализираната следствена служба.
С влизането в сила на новия НПК за пръв път и легално се сочат стадиите на
досъдебното производство - разследване и действия на прокурора след приключване на
разследването, което е самостоятелен стадий на досъдебното производство.
“Разследващи органи” е обобщаващ термин, въведен в НПК, чрез който се
означават следователите и дознателите. Следователите са органи на съдебната власт,
както и съдилищата и прокурорите, по силата на КРБ - чл. 117, ал. 2, във вр. с чл. 128.
Дознателите не са орган на съдебната власт, а длъжностни лица в сферата на
изпълнителната власт.
Разследващите органи са изцяло подчинени на прокурора. На него е оставено
правомощието да извършва цялостното разследване, както и отделните действия по
разследването и други процесуални действия, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 2 НПК.
Прокурорът може да извършва разследване по всяко дело, независимо дало това трябва
да се проведе от следовател или друг разследващ орган.
Съгласно чл. 127, т. 2 и т. 3 от Конституцията, конституционните правомощия на
прокурора са очертани с имеративни разпоредби. А именно: да ръководи разследването
и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, да повежда към
отговорност лицата, които са извършили престъпления и да поддържа обвинението
пред съда.
II. Статут на