Семиотиката и нейното развитие в България

Слайд 1

Семиотика
и нейното развитие в България
Маргаритка Пепова Петрова-Юсуфоолу
МП „ОБЕЛСУ – неспециалисти“, задочно
Фак. Номер 990513

Слайд 2

Съществуват различни форми на „език“, но всички те се основават върху знаци.

Знакът е субститут на предмет или идея, който улеснява символичното боравене с този предмет.

Дисциплината, която покрива тази съвкупност, е семиотиката

Обект на науката е знакът, а той е навсякъде: откриваме го във ветеринарната медицина, в тайните кодове, метеорологията, паричните знаци, морзовата азбука и къде ли не

Слайд 3

Семиотиката е дисциплина, призната в полето на хуманитарните науки. Нейното основно разпространение започва едва през шейсетте години на ХХ век.
Тя се явява завъшек на поредица от много по-стари търсения. Защото ако отбележим, че тя изучава общото между всички езици, с които разполагат хората и дори животните, ще я причислим към съвкупността от разсъждения, проведени под егидата на философията на езика. Семиотиката идва от Античността и произтича от стремежа да се установят основните правила, които ръководят общуването между хората в обществото. Това означава, че тя се вписва и в традицията на реториката и на философията, както и на рефлексията за социалните взаимоотношения. Но тя е длъжница и на антропологията, психологията, социологията, логиката.
Ето защо се води за интердисциплинарна наука.
Семиотика

Слайд 4

Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913)
Първия основоположник на семиотиката е швейцарският лингвист Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913)
Благодарение на Сосюр, науката за езика преодолява старомодното си увлечение да изчерпва интересите си със сравнителното изучаване на възможно най-голям брой естествени езици и (без да се отказва от постиженията в посочената област) насочва вниманието си към условията за самото функциониране на езика като такъв и към структурната взаимозависимост на съставящите го елементи.

Слайд 5

Сосюр я дефинира като дисциплина,

Регистрирайте се, безплатно е!