Стопанска история на България ( от 1878 г до Балканските войни )

ДЪРЖАВАТА И ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ
ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ПРЕЗ 1878 г. ДО БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
(1879-1912 г.) – В ТЪРСЕНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА ПОЛИТИКА
Марко Димитров
1

УВОД
Българското княжество се появява на географската карта на Европа през последна-
та една трета на ХІХ в., отделяйки се от изостаналата икономически Османска им-
перия. Това е времето, когато в световното стопанство се развиват бурни процеси,
породени от революционните промени в техническата въоръженост на индустриал-
ното производство през ХІХ
в.
2
Една от задачите, които българите трябва да решат
в стремежа си да се присъединят към европейската общност, е да изградят модерна
икономика, основана на пазарни отношения, като това трябва да стане почти от
нищото, без никакво наследство от икономическата система, от която те се откъс-
ват през 1878 година. Позицията на
догонваща по-развитите страни в Европа и ос-
таналия свят, в която застава младата българска нация след Освобождението, в го-
ляма степен предопределя решаващото място на държавата в стопанския живот и
определящото значение на нейните действия за насоката и съдържанието на сто-
панското развитие на България.
Задачата на това изследване е
да се анализира общата стопанска политика на
българските правителства във времето от 1879 до 1912 г. и да се даде нова интерп-
ретация на мотивите за нейното провеждане и резултатите от нея, различна от съ-
ществуващата до този момент в историографията по стопанска история на Бълга-
рия. В изложението, наред с коментарите
за действията на управляващите в Бълга-
рия по отношение на отделните сектори на българското стопанство, са дадени и
възможни техни алтернативи, които, според автора, са по-адекватни на вътрешните
и международни условия в края на ХІХ и началото на ХХ век. Отбелязани са и ня-
кои разминавания между декларираните цели в
отделни аспекти на икономическата
политика и реалните резултати от действията за тяхното постигане.
В работата си по тази студия авторът е ползвал традиционните методи за исто-
рически изследвания (причинно-следствения метод, сравнителния анализ) при ана-

1
Марко Димитров е доктор по история, главен асистент в катедра "Политическа