Страданието и надеждата, красотата и грехът, мъката и самотата в разказите на Йо

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФАКУЛТЕТ СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

Катедра Българска литература

Курсова работа по българска литература между Първата и Втората световна война
на тема:

Страданието и надеждата, красотата и грехът, мъката и самотата в разказите на Йовков - „По жицата“, „Албена“ и „Другоселец“

Изготвил: Теодора Палейкова Проверил: ас. Кристина Колева
Място и дата: София, 2020 г.
Изложение
Страданието и надеждата в разказа „По жицата“
Действително преживяното е в основата на Йовковото творчество. След като прочита във вестникарските хроники за появилата се в Казанлъшко бяла лястовица, писателят написва един от своите най-хубави разкази – „По жицата“. Творбата е един от христоматийните му разкази. Простотата и силата му го правят текст, който се врязва във впечатлителността и паметта на читателите. Човешката мъка, хуманизмът и състраданието са водещи мотиви в сюжетното действие на творбата. Освен за страданието „По жицата“ разказва и за оня пролука в тягосното ежедневие, чиято светлина крепи душите и на най-бедните, и на най-окаяните. От друга страна, той е илюстрация на Йовковото чудо – на онова изключително събитие между хората, което може да се случи винаги и навсякъде.
„По жицата“ е разказ за трагичното безсилие на един злочест баща да победи злото, сполетяло семейството му. Нещастните хора съзнават съдбовната си обреченост, но не могат да се примирят с нея. Човешката им воля за живот отказва да приеме истината. Водени от вярата и надеждата в чудото, те тръгват на път, за да търсят в бялата лястовица изгубеното щастие.
„Още в първите редове разказа ни доближават до човешката мъка. Съглеждаме я през проницателния и благ поглед на Петър Моканина, за когото не остава нищо скрито. Пред добруджанския овчар е застанал един от онези сиромаси , на които целият живот е страдание и борба с неволята. Това е дълбоко запечатано във външния портрет на Гунчо, видян през погледа на Петър Моканина: .... „ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът оръфан, потурите също. Беше бос“. – (Йовков: „По жицата“ 1927) Тези художествени детайли подсказват, че сиромашията е негова съдба.“
Сиромашкото облекло, плахият поздрав, разсеяният поглед и грижата в очите на Гунчо са белезите на една човешка драма, която добруджанецът вижда добре. Отпуснатият ръченик и мушнатите в пазвата ръце на жената, завитото с черга в летния зной момиче потвърждават предположението за тежка болест, подгонила семейството по белите добруджански пътища да търси спасение.
Внимателен и деликатен, виждайки грижата