ТЕМИ ПО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

1
Понятие за наказателното право като клон на
правната система


Първият български наказателен закон е от 1896г. До неговото приемане действа Османския
наказателен закон, рециприран от Наполеоновия кодекс, който е в сила от 1.І.1811г. За създаването
му са използвани проект на руския наказателен закон, холандския наказателен закон (въвежда
отговорността за ЮЛ, която бъл. и немския отричат). Този закон действа до 1951г. Това показва
традицията и приемствеността в НП, въпреки радикалните промени след 1944г. Втро ият наказателен
закон е създаден 1951г., а след 1956г. вече е кодекс. Няма странични наказателни закони- пълният
списък на престъпленията и наказанията е единствено в НК. Вторият НК възприема основните
положения на първия – има изключителна приемственост. Разликата е, че във втория е засилена
защитата на държавата и няма защита на монархическата институция. Направен е опит юридическите
форми да се запълнят с граждански понятия. В понятието за престъпление се включва изискването за
обществена опасност на дея нието, което е ново, непознато до тогава. 1968г. – създава се
действащият наказателен закон. Нашето наказателно право е много близко до това на Германия,
Русия и Австро-Унгария.
1. Предмет на регулиране на наказателноправните норми(НПН -и)
НП осъществява защи тна функция, защитава най-важните обществени отношения от престъпни
посегателства. Неговите ПН-и спадат към охранителните, а не към регулативните. НПН -и
осъществяват своята функция в две осн насоки – първата, чрез превантивно въздействие върху
психиката на гражданите за въздържане от престъпление чрез самото наличие на наказателни норми,
без да е настъпил ЮФ и извън настъпило правно отношение. Те са забранителни, не регулират опр
категория обществени отношения. Втората насока на охранителната им функция е п рилагането им при
конкретен факт на нарушение – налагане на накзание. Това налага регулиранена специфични
наказателни отнош., възникващи от самото престъпление и представляващи предмет на регулиране