Теория за потребителския избор - кардинална полезност

Тема 5: ТЕОРИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ИЗБОР - КАРДИНАЛНА
ПОЛЕЗНОСТ
Знаем от опит, че при еднакви цени индивидите имат различно
търсене. Това различие се дължи на различията в потребителските
вкусове и предпочитания, а те от своя страна са различни поради
разликата в потребностите на индивидите.
Потребностите са производни или още резултатни от състоянието на
неудовлетвореност, от което всеки индивид иска да излезе или от
състоянието на удовлетвореност, което индивида би желал да продължи.
Потребностите са исторически и социално обусловени.
Изявените чрез наличните доходи потребности се проявяват като
платежоспособно търсене.
Защо даден потребител би търсил и би купувал дадена стока или
услуга? Главно затова, че тя задоволява негова потребност. Свойството на
благата да задоволяват потребностите на индивидите характеризира
обективната им способност да бъдат полезни на хората. Очевидно
съществува връзка между “полезността” и потребителското търсене. Тази
връзка обаче е трудна за оценка и измерване защото за различните
потребители полезността на едно благо е различна.
ПОЛЕЗНОСТТА НА КОНКРЕТНА СТОКА СЕ ИЗРАЗЯВА В
УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО , КОЕТО ПОЛУЧАВА ПОТРЕБИТЕЛЯТ В
РЕЗУЛТАТ НА ПРИДОБИВАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО Й.
ПОЛЕЗНОСТТА НА СТОКИТЕ Е ОБЕКТИВНАТА ИМ
СПОСОБНОСТ ДА ЗАДОВОЛЯВАТ ОПРЕДЕЛЕНИ
ПОТРЕБНОСТИ НА КОНКРЕТНИЯ ПОТРЕБИТЕЛ , ФОРМИРАНИ
ОТ ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ МУ ВКУСОВЕ И ПРЕДПОЧИТАНИЯ


Кардинален подход за анализ на потребителския избор

В теорията има две концепции за измерване на кардиналната
полезност. Първата разчита на способността на индивидите да определят
полезността по скала с мерни единици, наречени “ютили”. Типичен

представител на този подход е Стенли Джевънс. В продължение на две
години той разработва таблици за полезността на благата. Разбирайки, че
полезността е субективно усещане той се отказва от тази “задънена улица”
в анализа на полезността.
Исторически се налага втората концепция, базираща се на измерване
на интервалите между различните равнища на полезност