Терапевтичната функция на изобразителното изкуство

Арт-терапията е част от психотерапията при нея се използват различни медии, изображения, провокира си творческия процес у пациента, след което си анализират неговите индивидуални нужди, интереси, тревоги и конфликти. Арт-терапията е ефективно средство при медицински, емоционални, образователни, умствени и рехабилитационни проблеми.
Според мнението на Ал. Копнтин два са основните компоненти на същността на арт-терапията:
Изкуството оказва неизчерпаемо въздействие и сила върху емоционалното състояние и развитие на индивида.
Арт-терапията разчита на собствените сили на отделната личност, на нейните самолечебни свойства, както и на творческите й възможности за адаптация и самосъхранение, а не на медикаментозно лечение или пък на други процедури.
Руския арт-терапевт Александър Копнтин формира преимуществата на арт-терапията по следния начин:
Арт-терапията е средство предимно за невербално общуване. При него се използва т.нар. „символна реч", която е една от основните на изкуствата. Чрез изкуството човек може да изрази най-точно и пълно себе си, както и своите впечатления, страхове, нагони, емоции и т.н.
Арт- терапията дава възможност да се проникне в несъзнателните процеси; да се подновят латентни състояния и идеи; да се поемат желани социални роли и поведение.
Арт-терапията е важно средство за самоизява и самопознание.
Арт-терапията помага за преодоляване на апатията и без инициативността.
Арт-терапията активизира творческия потенциал.
Правенето на изкуството се счита за възможност за изразяване на себе си автентично и спонтанно, използвайки въображение, преживяване, което в времето може да доведе до себеосъществяване, емоционално коригиране и възстановяване.
Чрез изобразителното изкуство оживява и травматичния опит на миналото. Като свидетел или участник на едно травматично събитие художникът, чрез изобразителното изкуство, придава структура на своите преживявания, придава порядък в хаотичните спомени, променя отношението си към отминалите травми, променя се и смисъла които те имат за настоящето.
Хората, които споделят своя травматичен опит имат подобряване на състоянието на своята имунна система и общото им състояние. Този факт се обяснява с това, че литературното творчество оказва лечебно въздействие, тъй като то обезпечава „превод” от езика на чувствата на езика на когнитивните, вербални процеси. Изследователите установяват, че за човека е по-лесно да разказва за преживените от него ужаси, отколкото да слуша разказите на друг.
Независимо дали говори или рисува, човек прави „превод” на информацията от емоционално на когнитивно ниво. Заедно с това се