Тома от Аквино-"За истината"

materiam corporalem, et поп sit totaliter comprehensium ab ipsa, sed
tamen aliquo modo attingatur ab ea ... in quantum vero attingitur a materia
et esse siim communicat illi est corporis forma. Attingitur autem a materia
corporali ea ratione quod semper supremum infini ordinis infimum supre-
тГ.) Тялото и душата следователно са двете страни на една и съ-
ща монета - на човешката индивидуалност.

® Ейееп С. Sweeney. Op. cit., p. 184.
142

Toma от Аквино

ЗА ИСТИНАТА
(ВЪПРОС I, ЧЛЕН 1)

Поставя се въпросът за истината. И най-напред се пита: що е
истина (quid est veritas)? При това изглежда, че истинното (verum)
и биващото (ens) са изцяло едно и също.

1. Августин в Монолозите казва, че „истинно е това, което е“.
Но това, което е, не е нищо друго, освен биващо. Следователно
„истинно“ означава съвсем същото като „биващо“.

2. В отговор се казва, че са едно и също (sunt idem) според
суппонирането, но се различават по понятие (гаНо). - Противно на
това, понятието на всеки предмет (res) е онова, което се означава
чрез неговата дефиниция. Но онова, което е (id quod est), се посоч-
ва от Августин като дефиниция на истинното, на което се отказват
други дефиниции. Щом следователно истинното и битието съвпа-
дат спрямо онова, което е, тогава изглежда, че са тъждествени
(sint idem) по понятие.

3. По-нататък. Нещата, които се различават по понятие, се
отнасят едно към друго така, че едното от тях може да бъде разби-
рано без другото. Затова Боеций казва в Пе hebdomadibus, че бити-
ето (esse) на Бога може да бъде разбрано, ако чрез интелекта бъде
отделено за малко от неговата благост (bonitas). Биващото обаче
не може по никакъв начин да бъде разбрано, ако се отдели от
истинното, защото бива разбирано именно чрез това, че е истинно.
Следователно истинното и биващото не се различават по понятие.

4. По-нататък. Ако истинното не е тъждествено с биващото,
трябва да е диспозиция на биващото. Но