Учебник

7. ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧНИ МРЕЖИ 7.1. МЕТОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОГМ Под геодезични мрежи се разбира съвкупността от подходящо избрани върху земната повърхност точки, здраво стабилизирани и свързани помежду си геометрично, на които са определени относителното положение в избрана координатна система и височините спрямо някое изходно ниво. Те се влияят от много фактори, които определят тяхното разнообразие. Основен фактор е точността, която те трябва да удовлетворяват при решаването на научните и научно-техническите задачи на геодезията. Други важни фактори са релефът, големината на територията, климатичните условия и др. В зависимост от това как е определено положението на точките - в хоризонталната или вертикалната равнина, опорните мрежи могат да бъдат само планови или само височинни. Най-често те са планово-височинни. Надморските височини на точките от плановите геодезични мрежи се определят чрез тригонометрична нивелация. Точността на получените по този начин височини на точките от плановите мрежи е по-малка от тази на височините на точките във височинните (нивелачните) мрежи, определени чрез геометрична нивелация. Работите по създаването на геодезични мрежи се наричат основни геодезически работи. Плановите опорни геодезически мрежи се създават по два метода: астрономически и геодезически. При астрономическия метод положението на опорните точки се определя чрез астрономически наблюдения на небесни светила. От резултатите от тях се изчисляват астрономическите (географските) координати (,) на точките (виж т. 3.2.), т.е. определят се проекциите на точките по отвесните линии върху геоида. Точките, на които са извършени астрономически наблюдения, се наричат астрономически точки. Положителна страна на метода е, че не е необходимо да се осигурява видимост между точките в мрежата. Всяка опорна точка се определя самостоятелно и независимо от останалите точки в мрежата, т.е. определя се нейното абсолютно положение. Отрицателните страни на метода са няколко: 1. Методът не осигурява получаването на координатите (,) на точките в единна координатна система, отнесена към един и същи референтен елипсоид. За тази цел е необходимо да се извършат гравиметрични измервания в тези точки, за да се установят компонентите на отклоненията на отвеса. 2. Методът е бавен. Той е зависим от годишния сезон и метеорологичните условия. Измерванията се извършват през нощта. 3. Методът е неточен. Точността (m,m) на определяне на географските координати и на астрономическия азимут (mА), даже при Дачев, Ю. Геодезия. Е-ЛИТЕРА СОФТ, 2011, ISBN 978-954-2912-15-6 158 използване на високоточни ъгломерни инструменти, е от порядъка на 0,3”- 0,5”. Тази точност за координатите (,), преизчислена в метри, е около 10 - 15 m. За високоточни опорни мрежи тя е недопустима. 4. При астрономическия метод се определя само плановото положение на опорните точки. Поради отрицателните си страни методът се