Учебник аграрна икономика 12

Глава XVI. ОСНОВИ НА АГРАРНАТА ПОЛИТИКА
1. Необходимост от държавно регулиране за земеделието
Проблемът за намесата на държавата в управлението на земеделието не е
възникнал днес. В развитите западни страни държавата провежда системна,
трайна и целенасочена аграрна политика от войната насам, но отделни
мероприятия тя започва да изпълнява от преди 100 години. Това е времето,
когато разривът между промишлеността и земеделието по отношение на
техническото им равнище вече е твърде голям и е ясно, че той не е случайно
явление, а има обективна основа в самото земеделие. Почти 100 години след
промишления преврат, на основата на механична теглителна сила, започва
процесът на механизиране на процесите в земеделието, но и днес не може да се
твърди, че той е завършил.
В много западни страни през миналия век законодателно се въвежда
забрана за разделяне на имотите при наследяване и продажба, стимулира се
уедряването на стопанствата чрез комасация, пазар и аренда на земя, с държавна
подкрепа започва кооперирането на фермерите в кредитни и други видове
кооперации и изобщо мерки, без които днешният просперитет на фермерското
земеделие би бил невъзможен. Държавата отрано, макар и постепенно, осъзнава
своята роля за развитие на земеделието и провежда политика на подкрепа, която
в определени страни и периоди вече деформира твърде силно пазарните
отношения и пазара изобщо като основен фактор за развитие на производството.
Намесата на държавата в управлението на земеделието има обективна
основа в неговата специфика като стопански отрасъл и особеното място,
което то заема в националното стопанство на всяка страна.
1.1. Определено значение за необходимостта от държавно регулиране
на земеделието има обусловеното от характера на отрасъла понеблагоприятно икономическо и социално положение на хората, които
живеят в селата и работят в земеделието, отколкото на тези, които живеят в
градовете и работят в други отрасли.
Условно може да се каже, че за едно и също количество труд в
земеделието се създават по-малко материални блага в стойностно изражение, а в
рамките на годината се влага по-малко количество труд в сравнение с
промишлеността.
Изоставащото в сравнение с промишлеността техническо развитие на
земеделието е обусловено от две основни обстоятелства. На първо място, от
естеството на отрасъла: използването на земя, растения и животни, чието
развитие по законите на природата определя характера на технологията и