Установяването на учтивата форма

За установяването на учтивата форма в книжовния български език
Граматическите форми за изразяване на учтивост при обръщение (т. нар.учтива форма) са типично новобългарско книжовно-езиково явление. Става въпрос за употребата на форми за 2 л. в множествено вместо в единствено число при личните и притежателните местоимения и при глаголните форми. Такива форми не съществуват в народната реч. Те се установяват през Възраждането за нуждите на официалното общуване в езиковата практика на образовани среди. Това става под влиянието на други книжовнообработени езици, които са били ползвани от възрожденската ни интелигенция като образец за обогатяването и нормализирането на книжовния български език – предимно френски, руски, гръцки, румънски. Най-напред проникват в епистоларния стил и това добре личи от модните тогава писмовници. В епистоларния стил, учтивата форма за множествено число се установява сравнително по-лесно и по-бързо. Възприемането и в устната форма на официалното общуване става значително по-бавно, по-трудно и по-късно. И това доста добре личи, ако анализираме диалога на възрожденски художествени творби със съвременна за тогава тематика. Неукрепналостта на учтивата форма създава специфични проблеми на първите наши автори на прозаични и драматургични произведения. Интересни сведения ни предоставя практиката на Добри Войников и Васил Друмев. В първата Друмева повест „Нещастна фамилия”(1860) не се употребяват граматически средства за изразяване на учтивост при обръщение. Липсата на форми за изразяване на учтивост тук е правилна – действието на повестта се развива в началото на XIX в., а социалните сфери, в които се разиграват събитията, са българското селско население и кърджалийски и еничарски орди. Действието на втората Друмева повест „Ученик и благодетели” дава сведения за разпространението на учтивата форма в градската реч от началото на третата четвърт на XIX в. В текста има документи с употреба на учтива форма и в писмена, и в устна реч на образовани герои. Такива форми последователно са прокарани в писмо на беден ученолюбив ученик до образован благодетел. Колебание съществува само в употребата на главна буква при местоименията. Срещаните тук граматически форми за изразяване на учтивост при обръщение не се различават от съвременните нормативни. Както в Друмевата повест, така и във Войниковите комедии ( „Чорбаджията” , „Криворазбраната цивилизация” и „Поевропейчването на турчена”). Основната форма на обръщение между героите е на „ти”. Учтивата форма се появява в отделни реплики на някои от героите. Владеенето на учтивата форма според възрожденските автори е марка за по-висока образованост, а непознанието и или непълното и неправилното и владение – за израз на ниска култура и образованост. От по-друг характер са проблемите с учтивата форма при обръщение в диалога на възрожденските художествени творби с историческа